Определение № 1226 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № ІІ-165/10.02.2014 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1463/2013, с което е потвърдено решение № 33/12.04.2013 на Средецкия районен съд по гр.д. № 657/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на сумата 10.000 лева, палучена на неосъществено основание по чл. 55 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Г. Н. С., представлявана от адв. М. З. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум, за тежестта на ответника по иск за връщане на даденото да докаже основанието, на което го е получил и съответно да го задържи, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Д. С. Ч. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е превел на ответника сумата 10.000 лева, за да закупи определен комбайн на името на двамата, ищецът не знае да е закупена машината, поради което искът следва квалифицира като такъв за връщане на даденото с оглед на неосъществено основание по чл. 55 ГПК. По делото няма спор, че ищецът е превел на ответника исковата сума за закупуването на определения комбайн, такъв не е закупен, но получената сума не е върната. Страните са обвързани от договор за мандат, в който не е уговорен срок за изпълнение на поръчката, цена на комбайна и нейното разпределение между страните, както и други условия. По делото е установено, че в деня на превода ответникът е сключил договор с трето лице договор за доставка на комбайна като е превел на продавача авансово сумата 57.800 лева, но в уговорения едномесечен срок продавачът не е изпълнил задължението си да предаде машината, поради което ответникът е завел частичен иск срещи продавача за връщане на част от платения аванс. Предявеният иск е неоснователен, тъй като след получаването на превода ответникът е предприел действия по сключването на договор за покупко-продажба. Окончателен договор не е сключен, но след като не е определен краен срок, това продължава да е възможно нито има данни договорът за поръчка да е прекратен на някое от основанията по чл. 287 ЗЗД. Няма евентуално предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, но дори да е предявен такъв, ищецът може да иска постановяването на допълнително решение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение