Определение № 50263 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2445/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба срещу определение № 56 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 1126/2022 г. на ВКС, І г.о., подадена от Д. А. С.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че неизслушването на вещото лице д-р Р. Х. и невъзможността същият да бъде разпитан в съдебно заседание обуславя наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал.1 ГПК. Ответната страна УМБАЛСП” Н. И. Пирогов” ЕАД не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Д. А. С. молба вх. № 69357 от 04.12.2021 г., уточнена с молба вх. № 263234 от 20.01.2022 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 4195 от 14.07.2020 г. по гр.д. № 3320/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. С. против УМБАЛСП ”Н.И. Пирогов” иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на служители на ответника, представляващи допусната лекарска грешка при извършена операция на жлъчен мехур на 15.11.2013 г. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че изложените от молителя обстоятелства в подадената молба за отмяна и в уточняващата молба не покриват нито едно от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК. Молбата за отмяна се основава на предположението на молителя, че при разпит на в.л. д-р Р. Х. в съдебно заседание едновременно с другото в.л д-р Ю. Й. могат да се разкрият нови факти и обстоятелства, които са останали неизвестни за съда и за страните. Тричленният състав е посочил, че това твърдение не може да се свърже с основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ППВС № 2 от 29.11.1977 г. отмяна на влязло в сила решение не може да се допусне въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, още по-малко на очаквани бъдещи такива. Определението е правилно. То е съобразено с процесуалния закон и с постановките на ППВС № 2 от 29.11.1977 г., което не е изгубило своето значение и при действието на ГПК от 2008 г. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне при наличието на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото, или на новооткрити писмени доказателства относно обстоятелства, които страната е твърдяла, но не е успяла да докаже поради липса на доказателства. Не е допустима отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко отмяна на влязло в сила решение може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания и заключения на вещи лица. В случая в подадената от Д. С. молба за отмяна и уточняващата молба не се съдържат факти и обстоятелства, относими към някой от фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК. Субективното убеждение на молителя, че съвместният разпит на двете вещи лица би довел до разкриване на нови факти и обстоятелства, не може да се подведе под нито една от визираните в чл. 303, ал.1 ГПК хипотези. Изложените твърдения по своя характер представляват оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, респ. за неправилност на влязлото в сила решение, които не се обхващат от основанията на чл. 303, ал.1 ГПК. Същите оплаквания се поддържат и в подадената частна жалба срещу прекратителното определение, постановено от състава на ВКС, но те могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като отмяната на влезлите в сила решения е уредена като самостоятелно извънинстанционно производство, а не е фаза на исковия процес. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. По тези съображения обжалваното определение като обосновано и законообразно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът