Определение № 11568 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 3800/20.08.2025 г. постановено по адм. дело № 795/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС-Пазарджик), с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено. От изложеното в частната жалба, макар и с неясни, объркани и неотносими в по-голямата си част оплаквания, става ясно, че се иска отмяна на обжалваното определение с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Съдебното производство пред АС-Пазарджик е образувано по искова молба на Н. Н. А., с искане да бъде осъден Върховният административен съд да му заплати обезщетение в размер на 20 000,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на влязло в сила Решение № 9539/20.08.2024 г. постановено по адм. дело № 2583/2023 г. по описа на ВАС. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса. С Разпореждане № 3228/11.07.2025 г. постановено по адм. дело № 795/2025 г. по описа на АС-Пазарджик, съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца относно заявената от него молба за освобождаване от заплащане на държавна такса да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от уведомяването му като представи попълнена изпратената му декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец; получаваните от него доходи и тези на семейството му; имущественото си състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства на които основава искането си, ако има такива. Предвид характера и предмета на разпореждането, съдът е посочил, че същото не подлежи на обжалване. С определението, предмет на оспорване в настоящото производство, решаващият съд оставя без разглеждане исковата молба, предявена от Н. Н. А. и прекратява производството по адм. д. № 795/2025 г. по описа на АС-Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел, че Разпореждане № 3228/11.07.2025 г. постановено по адм. дело № 795/2025 г. по описа на АС-Пазарджик ведно с образец на декларация е връчено лично на Н. Н. А. на 16.07.2025 г., съобразно приложената разписка за връчено съобщение и придружително писмо на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Затвор-[населено място]“, като в предоставения 7–дневен срок за отстраняване на нередовностите срок, изтекъл на 23.07.2025 г. (сряда – присъствен ден) указанията на съда не са изпълнени и по делото не е заплатена дължимата се държавна такса. Така постановеното прекратително определение е неправилно. Неправилно първостепенният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по адм. д. № 795/2025 г. по описа на АС-Пазарджик, поради факта, че Н. Н. А. не е изпълнил указанията дадени му с Разпореждане № 3228/11.07.2025 г., с оглед направеното от него искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. В случая, съдебният състав на АС-Пазарджик след като е установил, че не са изпълнени дадените на ищеца с разпореждане указания, е следвало да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Съдебният акт, с който е следвало да се остави без уважение искането на ищеца не е окончателен и подлежи на инстанционен контрол. В случая, съдебният състав, с оглед изхода от оспорването на съдебният акт, с който се оставя без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е следвало да предостави нов седмодневен срок, с който да даде възможност на ищеца да заплати държавна такса по делото. Като е прекратил директно производството по делото, преди да постанови съдебен акт, подлежащ на оспорване, с който да остави без уважение искането на Н. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, първоинстанционният е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като са нарушени правата на ищеца да получи исканата съдебна защита, както и защото, ако не е допуснато това нарушение, крайният резултат би могъл и да е различен и да не се стигне до прекратяване на производството по делото. Определението е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение,