Решение № 1787 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 719/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1995 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 376/2025 г. Административен съд (АС) – Кюстендил, VI състав, е отменил по жалба на „Мити Кар Р“ ЕООД, ЕИК 207319329, Ревизионен акт (РА) № Р-22001024004637-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, изменен с Решение № 643/01.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) при Централно управление (ЦУ) на НАП – гр. София, в частта на установения резултат по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период м. май 2024 г., като е определен данък за внасяне в размер на 3 654,01 лева, ведно със съответните лихви, и потвърден със същото решение по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. юни 2024 г. в размер на 1 684,56 лева, ведно със съответните лихви в размер на 171,41 лева, както и по отношение на установените лихви в размер на 39,59 лева за данъчен период м. юли 2024 г. Със съдебното решение в полза на „Мити Кар Р“ ЕООД са присъдени разноски по делото в размер на 2 080,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика “ – София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Михайлова. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Кюстендил е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на АС – Кюстендил и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството против РА. Претендира заплащане на разноски за държавна такса за касационната инстанция в размер на 68,36 евро (133,70 лева), както и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 854,96 евро (3 628,00 лева) или по 927,48 евро (1 814,00 лева) за всяка съдебна инстанция съобразно материалния интерес по делото в размер на 8 033,51 евро (15 712,18 лева). Ответното по касационната жалба дружество - „Мити Кар Р“ ЕООД, с ЕИК: 207319329, със седалище и адрес на управление: с. Джерман, общ. Дупница, местност Бела вода, автокъща Мити Кар, чрез процесуалния му представител адв. И. Младенов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 840,00 евро съгласно представен списък с разноските и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, и e процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС – Кюстендил е отменил по жалба на „Мити Кар Р“ ЕООД РА № Р-22001024004637-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, изменен с Решение № 643/01.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. май 2024 г., като е определен данък за внасяне в размер на 3 654,01 лева, ведно със съответните лихви, и потвърден със същото решение по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. юни 2024 г. в размер на 1 684,56 лева, ведно със съответните лихви в размер на 171,41 лева, както и по отношение на установените лихви в размер на 39,59 лева за данъчен период м. юли 2024 г. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизия; извършените процесуални действия; представените от дружеството в отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-22001024004637-040-001/01.10.2024 г.: оборотни ведомости, счетоводни регистри, договори за заеми, фактури, заявки, спецификации, международни товарителници, потвърждения за извършени вътреобщностни доставки, справки за стоков поток и други; посочени са: изисканите документи и писмени обяснения от трети лица; присъединените доказателства, представени при предходна проверка и ревизия на „Мити Кар Р“ ЕООД за периода от м. ноември 2023 г. до м. април 2024 г. вкл., в т. ч. и обяснение от управителя на „Далкас Интернационал“ ЕООД, VIN EL800826414, Гърция; получените в отговор на молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Гърция банкови извлечения; направената проверка в информационната система за данни, събрани от Агенция „Пътна инфраструктура“ за регистрирано движение на моторни преводни средства с рег. № [рег. номер] и № [рег. номер] на територията на България през периодите май и юни 2024 г.; установените при проверка и анализ на събраните доказателства обстоятелства, че „Мити Кар Р“ ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки (ВОД) към „Далкас Интернатионал“ ЕООД, за което е издало фактури с № 20…015 от 22.05.2024 г., № 20…16 от 30.05.2024 г. и с № 20…017 от 04.06.2024 г., като доставчици на стоките, предмет на ВОД, са „Автокомерс 93“ ООД и „НСП Авто“ ООД; а също и основанията на органите по приходите да приемат недоказаност на фактурираните ВОД на стоки за Република Гърция към „Далкас Интернатионал“ ЕООД, в резултат на което на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС, както следва: за месец май 2024 г. – 11 383, 67 лева и за месец юни 2024 – 4 790,45 лева. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Систематизирани за целите на настоящото изложение, решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е приел, че спорният между страните въпрос касае това дали през ревизирания период по процесните фактури „Мити Кар Р“ ЕООД е извършило ВОД на стоки за държава в ЕС – Република Гърция по реда на чл. 7 от ЗДДС, които по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС се облагат с нулева ставка. 2. На следващо място съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на тяхното извършване. Решаващият съд се е позовал и на Решение по дело № С-409/04 г. Teleos и др. на Съда на ЕС (СЕС), според чиито разяснения отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим, само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. 3. Предвид изложеното съдът е приел, че доколкото транспортът на процесните стоки е бил за сметка на „Далкас Интернатионал“ ЕООД в качеството му на получател, то документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, които следва да бъдат представени и то в условията на алтернативност, са тези по т. 2, буква „а“ на чл. 45 от ППЗДДС, а именно: транспортен документ или писмено потвърждение със задължителни реквизити, представено от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава – членка. В случая според съда от събраните по делото доказателства, се констатирало, че са представени и ЧМР, и потвърждения – декларации – обстоятелство, установено и от заключението по приетата без оспорване ССчЕ, като според вещото лице било налице и извършено плащане по фактурите по банков път на 08.07.2024 г. и на 11.07.2024 г. 4. Прието е, че от съдържанието на представените международни товарителници за извършен сухоземен транспорт и декларации – потвърждения от гръцкото дружество се установявало, че стоките са транспортирани от територията на Република България до територията на Република Гърция и са получени от „Dalkas International I.K.E“, поради което не било доказано наличие на предпоставките за отказ за прилагане на нулева ставка на данъка за процесните периоди. 5. В заключение първоинстанционният съд е приел, че цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства обосновава извод за реалност на извършените от „Мити Кар Р“ ЕООД ВОД на стоките по процесните фактури. 6. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения РА и основателност на жалбата на „Мити Кар Р“ ЕООД. Решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. Касационният жалбоподател е изложил аргументи, че съдът не е обсъдил и съпоставил доказателствата по делото, за да ги прецени в тяхната съвкупност, с което нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Наред с това е посочено, че решението е постановено и в нарушение на чл. 202 от ГПК, тъй като направените от вещото лице изводи са възприети изцяло, без да бъдат анализирани и съпоставени с документите по делото, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка касаторът сочи за наличието на множество факти, подробно описани в жалбата му, обуславящи извод за наличие на фиктивно фактурирате на ВОД. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първата основна група оплаквания на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че в първоинстанционното решение липсва извършен анализ на събраните по делото доказателства, което съставлява нарушение на изискванията на чл. 236,ал.2 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, а от друга страна решаващият съд е кредитирал безусловно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, без обсъждане с останалите факти и доказателства по делото, което съставлява нарушение на чл. 202 ГПК във вр. с§2 ДР ДОПК. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания за неоснователни. Видно от данните по делото, при разглеждане на правния спор първоинстанционния съд е изложил фактите по делото, констатациите на органите по приходите, поради които е прието, че не е извършен ВОД, поради което е прието, че е дължим ДДС ведно с лихви за забава, събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. В този смисъл при постановяване на съдебния акт са изпълнени изискванията на чл.172а, ал.2 АПК /сходен по съдържание на чл.236 ГПК/. Обстоятелството, че мотивите на съда в известен смисъл са схематични, не прави постановеното решение безмотивно и оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на чл.202 ГПК във вр.с §2 ДР ДОПК. Според нея разпоредба, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Вярно е, че в заключението си вещото лице е дало отговор на въпроси, които по своето естество са правни /като това отговарят ли представените доказателства на законовите изисквания за доказване на ВОД/ и на тях отговор следва да даде съда. Но в същото време е вярно и това, че изводите на съда, че са изпълнени законовите изисквания за доказване на ВОД, не са изградени единствено и само въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а на база на анализ на всички събрани по делото доказателства, в които смисъл следва да бъде прието, че изискването на чл.202 ГПК във вр.с §2 ДР ДОПК е спазено. Втората голяма група оплаквания на касатара са за допуснато нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. В тази насока се излагат доводи, че по делото са налице множество факти и обстоятелства, които опровергават изводите на първоинстанционния съд, че в случая е доказано извършване на ВОД от задълженото лице. В тази насока настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-273/11, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС – чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите по време редакции на чл. 45 от ППЗДДС, т. 2 /до новелата от ДВ бр. 25 от 2020 г./ включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай е установено, че транспортът на стоките, предмет на ВОД, е извършен от получателя, поради което доказването следва да бъде извършено при условията на чл.45, т.2, б.“а“ ППЗДДС – чрез транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, което следва да отговаря на определени изисквания – да се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По делото са налице писмени потвърждения по всички доставки, които отговарят на изискванията на чл.45,т.2,б.“а“ ППЗДДС. Наведените в касационната жалба доводи, че в хода на ревизията са събрани доказателства, които установяват наличието на формално съставени документи, съставени с цел получаване на данъчно предимство – получаване на право на данъчен кредит без да се начислява данък по последващи доставки, не могат да бъдат споделени. Наведеният довод, че получателят по ВОД „Далкас Интернационал“ ЕООД не извършва икономическа дейност на територията на Гърция, не може да бъде споделен, доколкото при получения обмен на информация с данъчната служба на Гърция е установено, че дружество „Далкас Интернационал“ ЕООД е декларирало получаване на ВОД, установено е заплащане на доставките по банков път, дружеството има валиден ДДС номер. Изложените аргументи, че по делото не са представени доказателства в какви разфасовки и опаковки е натоварена и возена стоката, брой палети/кашони и прочие, са неотносими към спора, доколкото чл.45,т.2, б. „а“ изисква описание на вида и количеството на стоката, което изискване е изпълнено и се съдържа в потвържденията. Обстоятелството, че Б. П. П., собственик и управител на гръцкото „Далкас Интернационал“ ЕООД, работи по трудов договор в „Счетоводна кантара Икономик“ ООД, и според декларация образец 1 през цялото време от месец май до месец юли на 2024г. е работил на пълен работен ден, не означава, че той действително е бил през цялото време на работа и не може да приеме стоката в Гърция. Обстоятелството, каква е извършената продажба по получената чрез ВОД стока е неотносимо към спора, доколкото не е елемент от фактическия състав на ВОД-а. Тъй като в случая транспортът на стоката е извършен за сметка на получателя, доставчикът не може да бъде държан отговорен за нередности и несъответствия, свързани с транспорта. Важното и същественото е, че задълженото лице притежава необходимите документи, нормативно установени за доказването на ВОД, в това число ЧМР и потвърждения. Пак по тези причини неотносими към спора са и наведените оплаквания за свързаност на лицата по веригата на доставките. На основание изложеното следва да бъде прието, че след като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената му част, Административен съд – Кюстендил е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на спора Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д „ОДОП“ – София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 840евро, съгласно представения по делото списък с разноски /л. 24 – 26 от настоящето дело/ и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,