Определение № 5 от 05.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2025 г.

Постъпила е частна жалба от „МБАЛ Бургасмед“ЕООД със седалище в гр.Пещера, чрез адв. Шивачева, срещу Определение №5095 от 11.11.2025г. по адм. дело №951/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане молбата на болничното заведение за изменение на постановеното по делото съдебно решение от 20.12.2024г. в частта му за разноските и е било прекратено производството по нея. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт от състава на Административен съд – Пазарджик, респ. се настоява за отмяната му и за решаване на въпроса по същество. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане молбата на страната за изменение на решението по делото в частта му на присъдените разноски, на първо място, административният съдия е приел, че по същество е сезиран именно с такова искане, а не с молба за допусната очевидна фактическа грешка в съдебния си акт. На следващо място е съобразил, че молбата е подадена след преклузивния за това срок, което е обосновало и извода му за оставянето и без разглеждане. Този краен извод на административния съдия следва да се сподели. Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските при обжалваемо съдебно решение следва да се подаде в срока за обжалването му, което в случая не само, че не е сторено, но това е направено и след приключване на производството пред касационната инстанция, вкл. и повече от един месец след влизане на решението в сила. В разглеждания случай болничното заведение е подало молба за поправяне на допусната фактическа грешка в съдебното решение от 20.12.2024г., относно сумата за вещо лице, като се твърди, че вместо сумата от 783 лева са присъдени само 440 лева. В тази връзка правилен е извода на съда, че в описания случай този правен институт не е бил приложим, доколкото няма разминаване между посоченото от съда в мотивите и в диспозитива на решението. Нещо повече, дори представеният от страната на л. 289 от делото списък на разноските, съдържа искане за присъждане само на сумата от 440 лева, понесени разноски за експертиза. С оглед на това съответно първоинстанционният съд е разгледал искането на действително съдържащото се основание – за изменение на акта на съда в посочената негова част, но същото като твърде закъсняло, спрямо законовите срокове, в които е следвало да се направи, е било оставено без разглеждане и производството по него е било прекратено. Консеквентно, това обосновава и извода на касационната инстанция – за оставяне в сила на обжалваното определение като законосъобразно. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение