Определение № 1673 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2024 г.

Образувано е по жалба от П. А. В., Ж. И. К.,М. В. П. и А. С. К.- всички адвокати от САК-София,представлявани от адв. Ю. Дацев със съдебен адрес гр.София бул.Витоша № 65,ет.1 против разпоредбите на чл.2 ал.1 т.2 в частта относно думите “учредяване,регистриране” и ал.2;чл.3 ал.3 и ал.6;чл.4;чл.5 ал.2; чл.8 ал.1 и ал.2 ;чл.9; чл.10 ал.1;чл.12 и чл.13 от Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024г за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл.9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари,издадена от министъра на правосъдието. С жалбата, се иска отмяна на посочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт с доводи за нарушения на административно процесуалните правила, нарушение на материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146 АПК. Ответникът – Министър на правосъдието чрез процесуални представители намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна и моли съда да я уважи ,като отмени посочените по горе разпоредби от Нардебата. За да се произнесе Върховният административен съд съобрази следното: Съгласно чл.186 ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорването на подзаконов нормативен акт изцяло или в отделни негови части е допустимо, съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, само при доказано наличие на личен и пряк правен интерес. Такъв в хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни интереси на лицето по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК ще е налице, когато тя е реална, а не хипотетична. Това следва и от мотивите на Решение № 5/17.04.2007 г. по конст. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. /В този смисъл решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2014 г., VII о./. Наличието на правен интерес от оспорването, подлежи на доказване от оспорващия. За да обосноват правен интерес от оспорването на посочените по горе разпоредби от подзаконовия нормативен акт,жалбоподателите са посочили,че са български граждани и граждани на ЕС,които осъществяват дейност като адвокати и са съдружници в адвокатски дружества.От друга страна посочват,че за разлика от чл.15 ал.1 т.4 ЗТРРЮЛНЦ ,въвеждащ изискването за изрично упълномощаване на адвокат,който да заяви за вписване,заличаване и обявяване на обстоятелства в Търговския регистър,то процесната оспорена Наредба въвежда за тях допълнително задължение за вписване в Регистъра към министъра на правосъдието ,като условие за извършване на дейност по чл.4 т.16 ЗМИП съгласно нормата на чл.2 ал.2 от оспорената Наредба. Считат,че подобна мярка освен ограничаваща дейността по предоставяне на услуги,също така и ненужно ограничава дейността на адвокатите и на адвокатските дружества,без да може да се постигне цел от общ интерес,призната от относимото право на ЕС.Възможността за засягане на права или създаване на задължения е достатъчна да обоснове правния интерес от оспорването /решение № 14643/ 28.11.2018г по адм. дело № 8249/2018г на ВАС/.Право на жалба срещу нормативен акт имат лицата, спрямо които актът действа. Достатъчно е оспорващият да е подчинен на съдържащите се в нормативния акт норми,според правилата за действието му по място,време и спрямо лицата, и той да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да било начин правната му сфера,за да е изпълнено условието за възникване на правото на жалба/ определение № 5189/26.04.2017г по адм. дело № 3738/2017г ,5 чл. с-в на ВАС/ Наред с това като аргумент в подкрепа на доводите си за наличие на правен интерес посочват и обстоятелствата, свързани със запитването,отправено от Висшия Адвокатски съвет до министъра на правосъдието с писмо рег. № 317/18.03.2024г с искане за автентично тълкуване относно приложимостта на оспорената Наредба по отношение дейността на адвокатите.В отговор №№ 66-00-91-1/28.03.2024г министърът на правосъдието ,без да прави автентично тълкуване е посочил,че чл.4 т.16 от ЗМИП обхваща широк кръг от лица,които извършват по занятие посочените дейности,като в нея и в чл.9б от ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата,които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности в чл.4 т.16 ЗМИП.Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл.4 т.16 ЗМИП.В качеството им на задължени лица адвокатите следва да въведат в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. За да се произнесе,настоящият състав на Шесто отделение на Върховния административен съд,намира за установено следното: Националното законодателство в областта на мерките срещу изпиране на пари е предмет на скорошно изменение в ЗМИП/ДВ бр.84/2023г/ и със създаването на чл.9б от ЗМИП се въведе изискване за извършване на дейности по чл. 4, т. 16 по занятие да е необходимо лицето да бъде вписано в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието.По силата на законовата делегация на чл.9б ал.8 от ЗМИП условията и редът за вписване и заличаване в регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието. Предмет на оспорването понастоящем са именно разпоредби на Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024г за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл.9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари,издадена от министъра на правосъдието.Безспорно е,че както ЗМИП,така и процесната Наредба Н-1/2024г транспонират в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията / по надолу в текста наричана Директива (ЕС) 2015/849/,последно изменяна с Директива 2018/843.Нещо повече в т.4 от доклада към проекта на нормативен акт изрично е посочено,че “ с вписването на тези лица в публичен регистър се постига съответствие със заложените в Директива 2018/843 цели,както и съответствие със стандартите на FATF”. Главната цел на Директива 2015/849, видно от нейното наименование и от член 1, параграфи 1 и 2, е да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (решение от 18 април 2024 г., Citadeles nekustamie īpašumi, C‑22/23, EU:C:2024:327, т. 31 и цитираната съдебна практика).По-конкретно, с разпоредбите от Директива 2015/849, които са с превантивен характер, се цели чрез подход, основан на риска, да се въведе набор от превантивни и възпиращи мерки, позволяващи ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, за да не се допусне — както следва от съображение 1 от тази директива — потоците от пари с незаконен произход да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор на Съюза и да застрашат вътрешния му пазар и международното развитие (решение от 18 април 2024 г., Citadeles nekustamie īpašumi, C‑22/23, EU:C:2024:327, т. 32 и цитираната съдебна практика). В това отношение член 2, параграф 1 от Директива 2015/849 изброява субектите, за които тази директива се прилага поради участието им в сделки или дейности от финансово естество. Член 2 от посочената директива гласи: „1. Настоящата директива се прилага за следните задължени субекти: … 3) следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности: … б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка финансова сделка, или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до: i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия; ii) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента; iii) откриването или управлението на банкови сметки, спестовни сметки или сметки за ценни книжа; iv) организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението на дружества; v) създаването, функционирането или управлението на доверителна собственост, дружества, фондации или сходни структури; в) доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от букви а) или б); Член 3 от Директива 2015/849 гласи: „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: … 7) „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко лице, което по занятие предоставя която и да е от следните услуги на трети лица: а) учредяване на дружества или други юридически лица; б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор или секретар на дадено дружество, съдружник в съдружие или сходна длъжност във връзка с други юридически лица; в) предоставяне на адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес и други сходни услуги на дружество, съдружие или на някое друго юридическо лице или образувание; г) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик на доверителен фонд или подобна правна форма; д) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номиниран акционер за друго лице, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо когото се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Съюза или на еквивалентни международни стандарти. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но също нейният контекст и преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 81 и цитираната съдебна практика). Така съгласно член 2, параграф 1, точка 3, буква в) от посочената директива тя се прилага по-специално за доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от член 2, параграф 1, точка 3, буква а) или буква б)- решение от 18 април 2024 г., Citadeles nekustamie īpašumi, C‑22/23, EU:C:2024:327, т. 34. Както следва от член 2, параграф 1, точка 3, буква б), подточка i) и буква г) от Директива 2015/849, сред задължените субекти са и нотариусите и другите упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, в сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия, както и брокери на недвижими имоти, включително когато действат като посредници при отдаване под наем на недвижими имоти. Съгласно чл.4 т.15 ЗМИП мерките по чл.3 т.1-6 от закона са задължителни за лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато: а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно: аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец; бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи; вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти; гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание; дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание; ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция; в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот; г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; чл.4 т.16 от ЗМИП предвижда,че мерките са задължителни и за лицата, които по занятие предоставят: а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително: аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти; Разпоредбата на чл. 4 ЗМИП посочва изчерпателно лицата, които следва да прилагат съответните мерки за превенция. Каталогът със задължени лица обхваща в 29 позиции и представителите на определени професии. В тази група попадат адвокатите като лица, които по занятие извършват правни консултации по смисъла на чл. 4, т. 15 ЗМИП (така и според Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма).Такъв е и смисълът на тълкуването,дадено от СЕС в решение от 18 април 2024 г., Citadeles nekustamie īpašumi, C‑22/23, EU:C:2024:327, т. 34. В качеството им на задължени лица адвокатите следва да въведат в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. За постигането на тази цел разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. второ ЗМИП задължава Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии./ Същите вътрешни правила са предмет на съдебен контрол по адм. дело № 11872/2020г по описа на ВАС,понастоящем все още висящо/. Задължените лица по чл. 4, т. 15 от ЗМИП съответстват на категорията лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, посочени в чл. 2, параграф 1, алинея 3), б. б) от Директива (ЕС) 2015/849 и за тях се отнасят изискванията за вътрешни процедури, обучение и обратна връзка, предвидени в раздел I, глава VI на директивата. С решението по дело С-305/05, Съдът на ЕС е приел, че "задълженията за предоставяне на информация и за съдействие на органите, отговарящи срещу изпирането на пари ... наложени на адвокатите, не нарушават правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 6, параграф 2 ЕС.Т.е изложеното обосновава извода,че лицата,упражняващи по занятие адвокатска професия са подчинени на разпоредбата на чл.4 т.15 от ЗМИП и на приетите от ВАдвС Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии.Няма спор,че придобиването и загубването на адвокатски права ,упражняването и организацията на адвокатска професия се уреждат от ЗАдв.По този начин проверките,които се извършват по реда на ЗМИП, включително и по отношение на възможността да упражняват адвокатска професия се осъществява в рамките на самата адвокатура по съществуващите в нея самата нормативни правила,в това число и по отношение на актовете по чл.101 ал.4 ЗМИП.От друга страна обаче самите адвокати,действащи в това им качество не са задължени лица по смисъла на чл. 2, параграф 1, точка 3, буква в) от посочената Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,поради което и същите не биха могли да са задължени лица по чл.4 т.16 от ЗМИП,доколкото изброяването в дейностите,обуславящи задължението за регистрация по чл.4 т.15 и по чл.4 т.16 е на практика идентично и е част от транспонирането на Правото на ЕС в националното законодателство.На практика регистрацията на адвокати по реда на чл.4 т.16 от ЗМИП като лица,които по занятие са и доставчици на услуги по доверително или дружествено управление дублира тяхната регистрация във водените публични регистри съгласно Закона за адвокатурата и задължението им бидейки адвокати по занятие да спазват Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии.Даденото от министъра на правосъдието становище в писмо-отговор №№ 66-00-91-1/28.03.2024г, ,без да прави автентично тълкуване по реда на чл.50 и сл. ЗНА, а именно,че чл.4 т.16 от ЗМИП обхваща широк кръг от лица,които извършват по занятие посочените дейности,като в нея и в чл.9б от ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата,които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности в чл.4 т.16 ЗМИП не обвързва със силата на подзаконова разпоредба настоящият състав на Върховния административен съд,поради което и при даденото тълкуване от страна на СЕС по дело С-22/23г/посочено по горе/ на относимите норми от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,следва да се направи еднозначния извод,че лицата,упражняващи адвокатска професия по занятие не са обхванати от задължението за регистрация по чл.4 т.16 от ЗМИП и самите адвокати,действащи в това им качество не са задължени лица по смисъла на чл. 2, параграф 1, точка 3, буква в) от посочената Директива (ЕС) 2015/849.Доколкото жалбоподателите по настоящето дело обосновават правния си интерес да оспорват разпоредби от Наредбата единствено чрез качеството си на адвокати,то се налага извода ,че същите не притежават правен интерес от оспорването понастоящем,доколкото не се явяват задължени за регистрация лица по Наредбата.Обстоятелството,че част от тях са направили доброволна регистрация по реда на оспорваната Наредба не води до обратен извод,доколкото както бе посочени по горе,подзаконовият нормативен акт не създава задължение за лицата,упражняващи по занятие адвокатска професия, да се регистрират в създадения от Наредбата електронен регистър,а извършената от тях доброволна регистрация не обосновава правния им интерес от оспорването понастоящем. Всичко посочено до тук обосновава извода,че жалбата е недопустима,следва да се остави без разглеждане, респективно производството по делото да се прекрати. При този изход на спора и при своевременно заявено искане за това,основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 и сл. НзПрПщ в размер на 240 лв,дължимо солидарно от оспорващите. Въз основа на изложеното ,състав на Шесто отделение на Върховният административен съд