Определение № 50228 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение15.11.2023 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ДОПУСКА на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 50086/09.08.2023 г.,постановено от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 1076/2021 в частта за разноските, като го изменя, както следва: вместо „чл. 10, ал. 3 ГПК“ да се чете „чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ“. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от него да се връчи за сведение на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адвокат С. Х., срещу въззивно решение № III-335/19.11.2020 г., постановено от Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1803/2020 г, в частта, в която е отхвърлен неговият иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - Бургас за разликата над 600 лева (по 300 лв. за всеки двата установени случая на лишаване от свобода). С определение № 86/09.03.2022 г., частно гр. дело № 702/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е присъединено за съвместно разглеждане с настоящото касационно гр.д. № 1076/2021 г. Частното дело е образувано по частна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адв. С. Г. Х., срещу определение № 260005/10.01.2022 г. на Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1803/2010 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него въззивният съд е отхвърлил искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като приел, че те са правилно разпределени с решението по същество, съобразно уважената част от предявените искове. С решение № 50086/09.08.2023 г. ВКС частично е изменил въззивното решение по иска с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ и изцяло относно съдебноделоводните разноски, както и изцяло е отменил определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК. В мотивите касационният съд е приел, че разноските в случая се присъждат по правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОВОВ, като е развил съображения за относимостта на цитираната разпоредба; извършил е изчисления в съответствие с нея и се е произнесъл за дължимите от ответниците суми. В диспозитива на своето решение касационната инстанция, произнасяйки се относно съдебноделоводните разноски, е посочила вярната разпоредба – „чл. 10, ал. 3“, но е допуснала техническа грешка при изписване на нормативния акт – вместо „ЗОДОВ“ е записано „ГПК“. При така установеното, допусната е очевидна фактическа грешка от касационната инстанция, която може да бъде служебно отстранена от съда, като актът, с който следва да се произнесе е определение, защото поправката е на съдебен акт в частта относно съдебноделоводните разноски, който е по характера си определение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8