Определение № 402 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 336/2010 г.

Производството по чл.274 ал.2 ГПК. Е. О. Ш. чрез процесуалния си представител- адв. Б. Х. – АК В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 216 от 20.05.2010 година по ч. гр.д. Nо 227/2010 година на Върховния касационен съд- II отд. на ГК, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение от 20.11.2009 година по гр.д. Nо 4275/2007 година на ВКС-I отд. Поддържа се, че обжалваното определението е неправилно, преграждащо правото на страната на защита. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени данните по делото и наведените доводи на жалбоподателя, намира: Частната жалба е процесуално недопустима, като подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение, състав на ВКС съд е приел, че определението на съда с която е отказано да бъде върната сума, внесена по сметка на ВКС като обезпечение на основание чл. 218 в ал.3 ГПК/ отм./, предвид наличие на предпоставките на чл. 282 ал.4 ГПК не е от категорията на обжалваемите съдебни актове по чл. 274 ал.2 ГПК, поради което и е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. Прието е, че този акт е необжалваем, тъй като при постановяване на определянията по чл. 282 ал. 2 ,4 и 5 от ГПК, касаещи спиране изпълнението на решението, срещу което е подадена касационна жалба и връщане на предоставената в обезпечение сума, съдът действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две категории определения- тези, който преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за който законодателят е предвидил изрично такава възможност. Безспорно в разпоредбата на чл. 282 ГПК не е предвидена възможност за обжалване, но доколкото се касае до регламентирана от закона дейност на съда, свързана с преценката му за наличието на определени предпоставки при реализирането на едно акцесорно имуществено право – а именно страната-ответник по касация да получи обратно внесена като обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение по уважен срещу същата вещен иск сума, то не може да се приеме, че постановеният отказ да бъде върната сумата- обезпечение, не е преграждащ възможността да се реализира имущественото право. Разпореждането за освобождаване/ от гл.т. на страната кредитор на евентуално вземане за вреди от спиране изпълнението на въззивното решение/или отказът да бъде върната внесената по специалната сметка на съда парична сума се явява в посочения аспект обжалваем съдебен акт и като такъв следва да полежи на проверка от гл.т. спазване на специалните изисквания на закона, при които следва да се осовбоди респ. откаже освобождаване на сумата. С обжалваното определение без конкретни мотиви е прието, че след като основният съдебен акт/ решението на касационния съд/ е необжалваем, то и определението по чл. 282 ал.4 ГПК, с което се отказва да бъде освободена сума, внесена като обезпечение / и то при твърдения, че страната, в чиято полза е внесено обезпечението на евентуални вреди от спирането, не е заявила иска си в посочения от закона срок/ също е необжалваем съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че понятието обвързана компетентност по чл. 282 ал.2,4 и 5 ГПК следва да се разбира само в насока на зависимост на преценката на касационния съд да върне или не сумата-обезпечение от постановения по същество с касационното решението съдебен акт, но не и като необжалваемост на разпореждането/ респ. определението/ на този съд поради необжалваемост на решението на касационния съд по чл. 293 ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по искането за наличните предпоставки да се освободи исканата сума с оглед на данните по делото в т.ч. и на служебно събраните за точния момент на предявяване на иска за вреди, произтичащи от спиране изпълнението на въззивното решение. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия