Определение № 3809 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5144/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. М. А., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 2601/29.05.2024 г., постановено по настоящото дело, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответницата по молбата Х. В. П. не е подала отговор на молбата в установения от закона срок. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение № 2601/29.05.2024 г., постановено по настоящото дело в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4847 от 19.09.2023 г., постановено по в. гр. д. № 13020/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Х. В. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците М. А. Д. и Ж. К. Г. да й заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършен деликт на 30.12.2013 г. в гр. София. Със същото определение разноски не са присъждани. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Като пълномощник на ответниците по касационната жалба адв. А. е депозирал писмени отговори и с тях е направил и искане за присъждане на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Тъй като на ответниците е оказана безплатна адвокатска защита - в полза на близки на адвоката (чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ ЗАдв), то съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждението следва да се присъди на адв. М. А.. Имайки предвид фактическата и правна сложност на спора, както и че отговорите на касационната жалба са напълно идентични по съдържание, настоящият състав на ВКС намира, че на адв. А. се дължи възнаграждение за оказаната защита на двамата ответници в размер на общо 1600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение