Определение № 131 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2014 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. В. И. от [населено място], Ж. И. Д.от [населено място] и И. Ж. И. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т.1 ГПК на „решение по гр.д.№1927/ 2009г. на Районен съд - Варна, 34 –ти състав”. В писмени отговори, ответниците по молбата за отмяна – М. И. Ж. и Б. с. т. –, поддържат становище за недопустимост и неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочени в процесуалния закон основания. Предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. В случая, с молбата за отмяна се атакува влязлото в сила Определение №16263/ 27.10.2009г., постановено по гр.д.№1927/2009г. на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл.299 ал.1 ГПК – забрана за непререшаемост на спора между същите страни и на същото основание, поради формирана сила на пресъдено нещо по предходно дело. Следователно, предмет на произнасяне от съда в постановения акт са процесуалните предпоставки за допустимост на процеса между страните, а не разрешаване на конкретен материалноправен спор. Процесуалните средства за защита срещу определението на РС - Варна са изчерпани от страните по реда на осъществения инстанционен контрол. Изложеното води до извод, че липсва предмет на исканата отмяна – влязло в сила съдебно решение по съществото на спора, поради което подадената молба по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение