Определение № 108 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2385/2016 г.

Производството е по чл.247 ал.1 и по чл.251 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. Н. чрез пълномощник адв.П. Т. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 674 от 26.09.16г., постановено по гр.дело № 2385/16г.на ВКС,ІV г.о.,както и за тълкуването му в частта за разноските. Ответникът в производството Д. С. Д. моли молбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 674 от 26.09.16г. състав на ІV г.о.на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 8264 от 1.12.15г.по в.гр.дело № 20701/14г.на Софийски градски съд по касационна жалба на А. Д. Н.. Със същото определение е оставил без уважение частната жалба на Д. С. Д. против определение от 22.02.16г.по гр.дело № 20701/14г.на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК настоящият състав е осъдил А. Д. Н. да заплати на Д. С. Д. сумата 1200 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Неоснователно е искането за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определението.Молителката поддържа,че погрешно на стр.2,ред 16 съставът на ВКС е написал,че в предварителния договор за продажба от 25.02.2003г.е обещала да продаде на Д. Д. 75% от процесния апартамент,а не 0. 75% както е уговорено. Съгласно правната теория и съдебната практика очевидна фактическа грешка е налице в случаите на несъответствие между формираната правораздавателна воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Настоящата хипотеза не е такава.В мотивите на определението настоящият състав е описал приетите от въззивния съд факти и правните му изводи.Във въззивното решение е прието,че с предварителния договор молителката се е задължила да прехвърли на Д. Д. 75% ид.ч.от процесния имот.Дори и да беше допусната твърдяната техническа грешка в мотивите,тя не би намерила израз на диспозитива на определението. Искането да се констатира недопустимост на решение на ВКС по друго дело е извън правомощията на съда в производството по чл.247 ГПК. Молителката иска тълкуване на определението в частта му за разноските.На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлижат влезлите в законна сила решения или определения ,които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.Предмет на тълкуване са само пороци,които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,който е постановил решението или определението. В настоящия случай не се установява подобна неяснота.Волята на съда,обективирана в диспозитива на определението,чието тълкуване се иска, е ясно изразена.Поради недопускане на касационната жалба на А. Н. до касационен контрол, в полза на ответника по жалбата Д. Д. е присъдена сумата 1200 лв,представляваща направени от него разноски за адвокатски хонорар за ВКС.Разноски за въззивното производство не са присъдени. Като взе предвид изложеното съдът намира,че молбата за тълкуване на определение № 674 от 26.09.16г., постановено по гр.дело № 2385/16г.на ВКС,ІV г.о.следва да се остави без уважение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.