Решение № 535 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Административен съд София - град, подадена чрез пълномощник, против решение № 6752 от 28.07.2025 г. по адм.д. № 435/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на "ПИМК" ООД сума от 3053 лв. като обезщетение за имуществени вреди от правораздавателна дейност, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, представляващо размера на платена от дружеството - ищец имуществена санкция, наложена му с електронен фиш № 8504533518 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), потвърден от Административен съд София - град с окончателно съдебно решение по канд № 2044/2024 г. по описа на този съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Със същото решение Административен съд София – град е осъден да заплати и сумата от 1060 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията му и решението е мотивирано само с изложените в исковата молба аргументи, като липсват собствени мотиви. Счита, че не са осъществени материалноправните предпоставки да бъде ангажирана специалната деликтна отговорност на съда за нанесени вреди от нарушение на ПЕС по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответника такива. Ответникът "ПИМК" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по жалба на "ПИМК" ООД в Софийския районен съд е образувано анд № 6687/2023 г. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № [заличен текст], издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Наказанието на дружеството е за това, че за пътното превозно средство ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44000, собственост на дружеството, за движение по път I - 8 км 134+876, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа в района на община Костенец, за посоченото ППС изцяло не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. Софийският районен съд с решение № 5882 от 19.12.2023 год., постановено по анд № 6687/2023 г. е отменил оспорения електронен фиш. Постановеното решение е обжалвано пред Административния съд София - град и с решение № 8932 от 17.06.2024 г. по кнахд № 2044/2024 год. касационният съд е отменил решението на Софийски районен съд и е потвърдил електронен фиш № [заличен текст], издаден от Агенция "Пътна инфраструктура". "ПИМК" ООД е подало на 26.02.2025 г. в Административен съд - Пловдив искова молба срещу Административния съд София - град за обезщетение за причинени имуществени вреди от решението, постановено по кнахд № 2044/2024 год. по описа на същия съд, по която е образувано адм. д. 435/2025 г. Административният съд - Пловдив е съобразил при произнасянето си, че на 22.03.2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл с решение по преюдициално запитване по съединени дела С-497/15 и С-498/15, с което ясно е посочено, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и на Съвета от 27.09.2011 г., не допуска фиксиран размер на санкцията за определеното административно нарушение. Конкретно електронният фиш, оспорен от "ПИМК" ООД, е издаден за това, че тежкотоварен автомобил, собственост на дружеството, се е движел по път I-8 км 134+876, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За установеното нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е приложена санкцията на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Според съда в посочената като нарушена разпоредба законодателят е определил фиксиран размер на санкцията в противоречие с приетото в решението на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497 и С-498/15. След подробен анализ на безспорно установените релевантни факти и относимото за спора решение на СЕС съдът е приел, че при постановяването на окончателното съдебно решение по образуваното касационно административно дело Административният съд София - град не е съобразил и приложил относими норми на европейското законодателство, на правото на Европейския съюз - чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и на Съвета от 27.09.2011г. Посочил е, че АССГ е последна инстанция в проведеното административнонаказателно производство по канд № 2044/2024 г. предвид чл. 223 АПК и при произнасянето по това дело съдът е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, тъй като не е изпълнил задължението за упражняване на изчерпателен съдебен контрол върху законосъобразността на издадения електронен фиш. Националният съд е бил длъжен с всички допустими способи да изследва и да съобрази относимите норми на европейското законодателство и предвид очертаното по-горе противоречие на нормите на националното право с целите на приложимата чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и на Съвета от 27.09.2011г. АССГ е следвало да отмени оспорения електронен фиш с адресат "ПИМК" ООД. Поради това е формирал извод, че предявеният иск против Административен съд София - град е основателен и доказан до пълния си размер от 3053 лева. Приел е, че при основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушението на Общностното право е основателно и акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главното вземане от момента на завеждане на предявения иск до окончателното му заплащане. Като последица от нарушение на правото на ЕС е приел и заплащането на адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по атакуване пред националния съд на електронният фиш в размер на 1060 лв. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите (разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС), е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90. С него СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата практика на СЕС са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно – при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, съответно – ответниците. Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. СЕС приема в свои решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДФЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. Материалноправните предпоставки се определят от СЕС в неговите решения са кумулативни и същите са посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37). Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на ПЕС съществува във всички хипотези на нарушаването му, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите. Според приетото от СЕС в т. 20 и т. 23 от решението му по дело С-168/15 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на ПЕС, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материалноправни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми. Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ). Без да става страна по делото, тя е обвързана от постановеното решение. Положението на Административен съд София - град като национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор по административнонаказателно производство, не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, да бъде предявен против него като процесуален субституент на държавата с твърдения, че това нарушение е допуснато в правораздавателната му дейност. Преценката за това дали допуснатото нарушение на ПЕС е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции. При така очертаната правна регламентация, предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, подлежащите на установяване в него материални предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск срещу Административен съд София - град е правилен. По делото безспорно е установено, че отговорността на "ПИМК" ООД е била ангажирана за осъществяване на административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Законът за пътищата урежда обществените отношения относно ползването на пътищата. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; 2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите, общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО, клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство. Тази правна уредба сочи, че чрез закон е определена такса за преминаване на платената пътна мрежа. Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е нарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси. В чл. 179, ал. 3б ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност, незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Предвиденото наказание е диференцирано в зависимост от дееца в абсолютен размер. В решението на СЕС от 22 март 2017 г. по съединените дела С-497/15 и С-498/15 е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В конкретния случай както към момента на ангажиране на административнонаказателната отговорност на "ПИМК" ООД с издадения електронен фиш, така и към момента на постановяване на касационното решение на Административен съд София - град, е имало ясноформирана правна воля на СЕС, че не се допуска фиксиран размер на санкцията за определеното административно нарушение. Предвид изложеното, АССГ като национална юрисдикция от последна инстанция е следвало да съобрази решението на СЕС от 22 март 2017 г. по съединените дела С-497/15 и С-498/15. Вместо това съдът е отменил обжалваното решение на Софийския районен съд и е потвърдил обжалвания от дружеството електронен фиш № [заличен текст], издаден от АПИ. Нарушението на нормата е достатъчно съществено, доколкото е в пряко противоречие със съюзната норма. От неизпълнението на посоченото задължение за съобразяване на правото на ЕС са произлезли търсените от ищеца вреди, а именно заплатената от него санкция по електронният фиш в общ размер на 2633 лв. Вредите са в пряка причинно-следствена връзка от нарушението на правото на ЕС, тъй като са резултат от правораздавателната дейност на Административен съд София - град, като с постановеното от този съд решение електронният фиш е влязъл в сила и е станал годно изпълнително основание (чл. 64, б. „в“ ЗАНН). Решението на Административния съд - Пловдив е правилно и в частта, с която АССГ е осъден да заплати на дружеството и законната лихва върху присъдената му сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и относно присъдените разноски в общ размер на 1060 лв. Неоснователни са касационните възражения за липсата на мотиви в решението относно дължимостта на лихвата, начина на определяне на размера на разноските, както и липсата на произнасяне по възражението за размера на разноските. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е присъдил законната лихва върху обезщетението за имуществена вреда, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът е очертал фактите, на които основава исковите си претенции, и в какво се състие искането му. Претенцията за лихва върху главницата е посочена. При извъндоговорна отговорност лихвата се дължи по Закона за лихвата при забава на парични задължения, като обезщетението за забавено плащане се изчислява върху главницата от датата на настъпване на вредата до окончателното й изплащане. Лихвата е поискана от ищеца от датата на исковата молба и така е присъдена от съда. По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение настоящата инстанция приема, че решението и в тази част е правилно. Исканията за присъждане на разноски, сторени в производствата пред Софийски районен съд и пред Административен съд - Пловдив, са направени своевременно. На дружеството се дължат съдебни разноски с оглед изхода на правния спор. Безспорно е по делото, че "ПИМК" ООД е представлявано от адвокат, предвид представени по делото пълномощни, както и че по делата са представени писмени доказателства за реално платени съдебни разходи за адвокатска защита - фактури и платежни нарежданя, описани в представени списъци, в които е посочено и основанието за плащане "процесуално представителство по дело № 6687/2023 г. на Софийски районен съд и адм. дело № 435/2025 г. на Административен съд - Пловдив". Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Условие за възлагането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган е те да са действително направени, т.е. да е доказано плащането. Разноските представляват направени от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждение за един адвокат. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване за начина на плащане. Административен съд - Пловдив е определил правилно разноските по делото и е присъдил претендираните от дружеството в пълен размер, без да изследва дали договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, защото липсва възражение за неговата прекомерност, направено пред първата инстанция до приключване на устните състезания. В представените допълнителни писмени бележки страната е направила оспорване на размера на претендираните от "ПИМК" ООД разноски, но това възражение е сторено за първи път след приключване на устните състезания и след даденият от съда 14 - дневен срок за представяне на писмени бележки по делото, поради което по него съдът не дължи произнасяне. В конкретния случай претендираните от дружеството съдебни разходи за защита от адвокат и заплатена държавна такса са дължими и доказани с представените от страната писмени доказателства, поради което правилно са присъдени. Предвид изложеното касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на "ПИМК“ ООД се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция. Видно от представените доказателства за заплащането им, дружеството е платило адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 960 лева. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с мотиви за липса на фактическа и правна сложност на делото. Възражението е неоснователно. Делото действително не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но пълномощникът на страната е проявил активно участие в разглеждането и изясняването на касационния спор, като е подал подробен писмен отговор и писмена молба по делото. Предвид и защитимия материален интерес по делото, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд