Определение № 1737 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 992/2024 г.

Производството е образувано по молба за определяне на подведомственост по чл.16 ГПК. Молителят „Гранд Къмпани“ЕООД излага, че във връзка с неизпълнение на задължение на Л. В. Р. по сключен между тях договор за продажба на лек автомобил, на 12.04.2024г. е постановено арбитражно решение, с което последният е осъден да заплати на дружеството продавач неизплатената цена на продадената вещ; с Определение по гр.д. № 13613/ 2023г.състав на СГС е допуснал обезпечение на предявения пред арбитражния съд иск, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, като съдебният акт е приложен към молбата. Сочи се и, че с Разпореждане № 3647/ 25.04.2024г., постановено по ч.т.д. № 826/2024г. състав на Софийски градски съд е отхвърлил подадената молба по чл.51 от ЗМТА във вр. с чл.404 от ГПК за издаване на изпълнителен лист, приемайки, че ответникът е потребител. Следват подробни съображения в подкрепа на твърдението на молителя, че ответникът по арбитражното производство Л. В. Р. няма качеството на потребител, както и констатация, че арбитражният съд и допусналият обезпечението съдебен състав не са му признали такава защита, за разлика от състава на СГС в производството по издаване на изпълнителен лист. В изпълнение на постановено по настоящото дело Разпореждане № 62 от 21.05.2024г., с което на молителя е указано да посочи делото, по което ВКС да разреши спор за подведомственост, както и актовете на съд и съответното учреждение за отказ да го разгледат поради неподведомственост на спора, с молба, вх. № 10051 от 11.06.2024г. молителят е уточнил, че отказът за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила арбитражно решение следва да се разгледа като отказ по смисъла на чл.16 ГПК, тъй като приемайки, че ответникът е „потребител“ съдът е дерогирал компетентността на арбитражния съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за неоснователна по следните съображения: Молителят е сезирал Върховния касационен съд с искане за произнасяне по чл.16 ГПК – за разрешаване на спор за подведомственост, с аргумента, че съдът е отказал издаване на изпълнителен лист по постановено от арбитражен съд решение по реда на чл.51 ЗМТА. Съгласно чл.16 ГПК при отказ на съдилищата и другите учреждения да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред ВКС. Следователно, първо следва да се прецени дали е налице постановен от съд и от друго учреждение отказ да разгледат делото, т.е. едно и също дело, и то поради неподведомственост на спора. В случая, от твърденията в молбата е видно, че няма спор за подведомственост по смисъла на чл.16 ГПК, като нито съд, нито съответно учреждение са отказали за разгледат дело, по причина, че спорът не им е подведомствен. Молителят неправилно възприема отказът на съда /състав на СГС/ да издаде изпълнителен лист на основание постановено арбитражно решение като отказ да разгледа делото поради неподведомственост. Като е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист съдът се е произнесъл по същество на искането, с което е бил сезиран, като редът за защита в този случай е по чл.407, ал.1 ГПК- обжалване пред апелативния съд. Извод, че не е налице спор за подведомственост по смисъла на чл.16 ГПК, следва и от факта, че в случая арбитражният съд / учреждението/ и СГС /съдът/ не са сезирани с едно и също дело по смисъла на чл.16 ГПК. Следователно, поради липса на спор между съд и учреждение, настоящият състав на ВКС намира молбата по чл.16 ГПК за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд