Определение № 340 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. Й. и Й. Г. Й., чрез от адв. Шаркова, против определение №33646 от 15.10. 2025 г., постановено по адм. д. № 7750/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът кмет на район „Витоша“, чрез юрк. Градинаров, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и правилност на обжалваното определение, което моли да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по искане на настоящите частни жалбоподатели по чл.256 АПК за преустановяване на неоснователно бездействие на кмета на район Витоша, Столична община и на главния архитект на район Витоша, Столична община да изпратят заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. за обнародване и публикуване, по заявление от 15.04.2025г., тъй като с две последователни молби / от 05.09 и 13.10.2025г./ по делото П. Г. Й. и Й. Г. Й. са поискали прекратяване на производството поради извършване на дължимото фактическа действие от административният орган. Искането за присъждане на направените от П. Г. Й. и Й. Г. Й. разноски по делото е възприето като неоснователно, тъй като съдът е сезиран с искането по чл.256, ал.2 АПК на 07.07.2025г., към който момент фактическото бездействие е преустановено. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд за недопустимост на инициирания съдебен контрол на основание чл. 159, т. 8 АПК, тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателите изрично са заявили, че е отпаднал правният им интерес и са поискали прекратяване на делото. Безспорно е и обстоятелството, че атакуваното като незаконосъобразно бездействие по реда на чл.256, ал.2 АПК е било преустановено към момента на подаване на искането до административния съд, тъй като на 30.06.2025г. с приложеното по административната преписка писмо, кметът на район Витоша, Столична община е изпратил на главния архитект на Столична община с копие до ГИС- София за сведение и отразяване в публичните регистри заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община за одобряване проект за изменение на ПУП, ведно с графичната част и разписния лист.Следователно искането по чл.256, ал.2 АПК се явява процесуално недопустимо, поради липса на предмет. Изрично съобщаване на така извършеното фактическо действие от административния орган не се изисква от закона, поради което доводът по частната жалба за по-късно уведомяване на жалбоподателите се явява неоснователен. Предвид изложеното, процесуално обосновано не са присъдени и разноски в полза на П. Г. Й. и Й. Г. Й., тъй като не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК. Неотносим се явява доводът за дублиране на две дела по една и съща жалба, поради погрешното й изпращане в съда от административният орган, тъй като жалбоподателите не са заявили искане за прекратяване на производството на това основание, а напротив- генерирали са нови разноски и по второто производство. С оглед гореизложеното, обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника кмет на район Витоша, Столична община, частните жалбоподатели дължат разноски в размер на 100 лв. /51,13 евро/, съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,