Определение № 2273 от 21.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Т. срещу определение № 76/20.02.2023 г., постановено от Апелативен съд - Бургас по в.гр.д. № 56/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. К. Т. – присъединен взискател по изпълнително дело № 20167030400738, подадена чрез адв. Ванина Н. срещу решение № 755/20.07.2022 г. по в. гр. д. № 671/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като производството по делото по тази жалба е прекратено; със същото определение е прекратено и производството по в. гр. д. № 56/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд в останалата част - по жалбата на С. Я. Н., длъжник по изпълнително дело № 20167030400738, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Т., срещу решение № 755/20.07.2022 г. по в. гр. д. № 671/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като в тази част делото е върнато на Бургаския окръжен съд за приключване на процедурата по администрирането на жалбата. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че обжалваното решение е постановено по жалба на страна в изпълнителното дело срещу изготвено разпределение по реда на чл. 495 ГПК. Изложени са съображения, че в този вид производства се обжалва акт на съдебния изпълнител – изготвено и предявено разпределение и не е задължително насрещни страни по изпълнението да са ответници. Поддържа становище, че при наличието на повече от един взискател, пороците на разпределението увреждат длъжника и някои от взискателите, което не ги прави ответни страни по жалбата пред съда, въпреки че в изпълнителния процес са противници. Изложени са доводи, че в настоящия случай длъжникът е обжалвал разпределението и е твърдял пороци, които се споделят от настоящия жалбоподател. Затова счита, че не е било необходимо да плаща такси и да обжалва разпределението, след като ОС-Бургас така или иначе щял да се произнесе по оплакванията на длъжника срещу разпределението, които в случая съвпадали с неговите. Настоящият жалбоподател счита, че след като ОС-Бургас е потвърдил изцяло разпределението, той като страна по делото, има всички права да обжалва съдебното решение. Насрещните страни – „Обединена българска банка“ АД, С. Я. Н., [община] и ТД на НАП-Бургас, не са депозирали отговори на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Настоящото производство е образувано по частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу решение но Окръжен съд-Бургас и производството нея е прекратено. Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 671/2022 г. на Окръжен съд - Бургас е образувано по подадена от С. Я. Н. – длъжник по изпълнителното дело, жалба вх. № 1929 от 28.03.2022 г. срещу изготвеното разпределение на суми от 18.03.2022 г. (предявено на 21.03.2022 г.), извършено по изп. дело № 20167030400738 по описа на ЧСИ Г. М., с рег. №, с район на действие – БОС. С решение № 755 от 20.07.2022 г. по гр. дело № 671/2022 г., Бургаският окръжен съд е оставил без уважение жалба вх. № 1929 от 28.03.2022 г. подадена от С. Я. Н.. Въззивният съд е изложил съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за надлежното извършване на процесуални действия, включително на правото на жалба, е наличието на правен интерес, като съдът по всяко време на производството следи служебно за наличието му. В случая въззивният съд е приел за установено, че присъединеният взискател К. К. Т. няма правен интерес да обжалва посоченото по-горе решение, с което е оставена без уважение жалба подадена от друго лице. Разяснено е, че с обжалваното решение не е отхвърлена жалба на К. К. Т., а той е участвал в производството пред Бургаския окръжен съд единствено като ответник по жалбата подадена от С. Я. Н.. Ето защо, съдът е приел, че в случая правен интерес от обжалване на решението на Бургаския окръжен съд има само лицето, чиято жалба е оставена без уважение, а именно – С. Я. Н.. Въззивният съд се е позовал и на забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК и е приел, че К. К. Т. не би могъл да упражни правата на С. Я. Н.. При тези съображения е прието, че жалбата на К. К. Т. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от С. Я. Н. срещу изготвеното разпределение на суми от 18.03.2022 г., извършено по изпълнително дело, по което същият е длъжник. Настоящият жалбоподател К. К. Т. е участвал в производството пред Бургаския окръжен съд единствено като ответник /присъединен взискател/, по жалбата, подадена от С. Я. Н.. Окръжният съд се е произнесъл с решение, с което е оставил без уважение подадената от С. Я. Н. жалба. Както правилно е посочил въззивният съд, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното извършване на процесуални действия, включително на правото на жалба, като съдът по всяко време на производството следи служебно за наличието му. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира за правилен извода на въззивния съд, че присъединеният взискател К. К. Т. няма правен интерес да обжалва посоченото по-горе решение, с което е оставена без уважение жалба, подадена от друго лице. Правен интерес от обжалване на решението на Бургаския окръжен съд има само лицето, чиято жалба е оставена без уважение, а именно – С. Я. Н.. Въззивният съд правилно е приел, че предвид забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК, К. К. Т. не би могъл да упражни правата на С. Я. Н.. Ето защо, жалбата на К. К. Т. е недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,