Определение № 10 от 13.01.2020 г. на ВКС по д. № 1345/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от 25.10.19 г. от ответниците по касационна жалба Е. Р. и С. В. за допълване на постановеното на 7.06.19 г. определение по делото с присъждане на сторените от тях за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с приложено адвокатско пълномощно, по представен списък. Ответницата по молбата М. И. я оспорва като недопустима, защото не е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт. ВКС намира следното по искането за разноски: С определението по делото от 7.06.19 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Иванова срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7318/17 г. Определението подлежи на обжалване, но не е обжалвано и е влязло в сила. Препис от него е връчен само на касаторката. В ТР №6/13 г. ОСГТК, т.14 е прието, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. В случая ответниците по жалба нямат интерес от обжалване на определението, няма и данни да са узнали за него чрез връчването му или по друг несъмнен начин в ден, по- ранен от посочения в молбата - 25.10.19 г. Поради това възражението на ответниците по молбата за разноски за просрочието й е неоснователно. Молбата е допустима и основателна – разноските са поискани от ответниците с отговора на жалбата и размерът им от 500 лв. е удостоверен с приложеното към отговора пълномощно. Затова следва да се присъдят на ответниците по жалба/ сега молители/ на осн.чл.78, ал.4 и по реда на чл.248 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.