Определение № 79 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 85/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. П. и Д. П. П. против определение от 18.02.2008 год. по ч. гр. д. № 1178/2007 год. на Софийския окръжен съд, с което на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г. Й. Д. общо 100 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение № 429 от 21.12.2007 год. по ч. гр. д. № 1178/2007 год. Софийският окръжен съд оставил в сила определение № 308 от 20.09.2007 год. по гр. д. № 123/2005 год. на П. районен съд, с което производството по делото е било прекратено, като недопустимо на основание чл. 224 ГПК (отм.). В това производство ответника по жалба Г. Й. Д. е направил съдебни разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение по изготвено възражение против частната жалба на П. и Д. П., поискано от Д. с молба от 15.02.2008 год., която с обжалваното определение съдът уважил. Определението е правилно. Законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК (отм.), постановяваща право на ответника да иска заплащане на направените от него разноски, при отхвърляне на иска съразмерно. Такива разноски ответникът е направил във въззивната инстанция, доказани в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение (л.19 от делото), поради което правилно съдът ги е присъдил в тежест на жалбоподателите, с оглед неоснователността на частната им жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.