Определение № 58 от 24.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2259/2013 г.

Подадена е молба вх. № 1732 от 12.02.2015 г. от Частен съдебен изпълнител рег. № 851 М. П. с район на действие Софийски градски съд за превеждане по негова сметка на сумата 4 827.18 лева, част от сумата 10 000 лв., внесена от Н. В. В. по сметка на Върховен касационен съд като парична гаранция по допуснатото с определение от 10.06.2013 г. обезпечение на иска по чл. 47, т. 4 ЗМТА, предявен от [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място]. Като основание за превеждане на сумата са посочени образуваните срещу [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] изпълнителни дела № 20158510400347 и 20148510401375 въз основа на издаден изпълнителен лист от 08.12.2014 г. по т. д. № 6053/2012 г. на СГС, VІ-4 състав и арбитражно дело № 742/2011 г. на АС при БТПП и изпълнителен лист от 04.06.2014г. по т. д. № 2259/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. с взискател [фирма], [населено място]. Сумата 10 000 лева, част от която е сумата 4 827.18 лева, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от ищеца Н. В. В. на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА с преводно нареждане от 07.06.2013 г. на [фирма], Клон „Съдебна палата” по повод заявено искане за спиране изпълнението на атакуваното арбитражно решение по в. а. д. № 742/2011 г. на Н. В. В., което искане е уважено с определение от 10.06.2013 г. по т. д. № 2259/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение. С влязло в сила определение № 24 от 21.03.2014 г. по настоящото дело производството по обезпечения иск е прекратено. Поради това и с оглед изрично искане на ответника [фирма] с определение № 13 от 24.10.2014 г. е отменено допуснатото обезпечение на иска. Предвид, обаче, направеното от ответника [фирма] писмено възражение и представени доказателства за предявен от него срещу ищците [фирма] и Н. В. В. иск за обезщетяване на причинените му вследствие на обезпечението вреди, с определение № 333 от 14.11.2014г. е оставена без уважение молбата на ищците за освобождаване на внесената от тях парична гаранция в размер на сумата 10 000 лв. Настоящият състав намира, че искането на Частен съдебен изпълнител за превод на сумата 4 827.18 лева е неоснователно. От тълкуването на разпоредбите на чл. 403, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва, че внасянето на парична гаранция при допускане на обезпечение на иск има за цел да обезщети вредите, претърпени от ответника по иска в резултат на допуснатото срещу него обезпечение. Следователно, сумата по гаранцията може да бъде използвана единствено за погасяване на задължението на ищеца по обезпечения иск към ответника за обезщетяване на тези вреди, но не и за погасяване на други негови задължения към същия ответник. Или, в настоящия случай внесената гаранция от 10 000 лв. може да бъде използвана само ако с влязло в сила решение бъде уважен предявеният от ответника [фирма] срещу ищците [фирма] и Н. В. В. иск за обезщетяване на вредите от допуснатото обезпечение. Поради изложените съображения молбата за превод на сумата 4 827.18 лева следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение