Определение № 3747 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез адв. Е. Я., срещу определение № 2465 от 12.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1775/2026 г. по описа на IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на Е. Д. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 6432 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 3871/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна и разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е установил, че производството е образувано по молба на Е. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение № 6432 от 22.11.2024 г. по гр. д. № 3871/2023 г. в частта, с която Софийският градски съд, изменяйки решение № 14615 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 57017/2021 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил иска на Е. Д. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България, в размер над сумата 1 000 лв. до сумата 23 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 1 НК. Съобразил е и твърденията на молителя, с които същият обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно, че по делото, по което е постановено решението, в нарушение по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не е участвал прокурор. При тези данни от фактическа страна, предишният състав е изложил съображения, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, делата по този закон се разглеждат със задължително участие на прокурор; че посочената разпоредба предвижда участие на прокурор като представител на единната и централизирана прокуратура в качеството ѝ на контролираща страна (чл. 26, ал. 3 ГПК); че предвиденото в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ участие на прокурора произтича от конституционното правомощие на прокуратурата да следи за спазване на законността, като участва освен по наказателните дела от общ характер, и в други дела в защита на значим обществен интерес, т.е. да съдейства за постановяване на правилно решение. Съобразил е и разясненията в т. 15 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, съгласно които чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не се прилага, когато Прокуратурата е надлежен ответник по иск по ЗОДОВ, в които случаи участието на прокурора произтича от правото на иск, което съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ се упражнява срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, макар държавата да е длъжник по материалното правоотношение, а прокуратурата - процесуален субституент (чл. 26, ал. 2 ГПК). Съобразно изложеното предходният състав на ВКС е обосновал решаващи изводи за недопустимост на молбата за отмяна, когато влязлото в сила решение е постановено по дело по ЗОДОВ, в което съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата е надлежен ответник/процесуален субституент на държавата, а чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не се прилага. Приел е, че тогава молителят се позовава на нарушеното право на участие на ответника, т.е. защитава чужд – на държавата, на длъжника по материалното правоотношение, а не своя правен интерес, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като подадена при липса на надлежна процесуална легитимация. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: Изложените мотиви в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна са правилни и напълно се споделят от настоящия състав. В случаите когато влязлото в сила решение е постановено по дело по ЗОДОВ, в което съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата е надлежен ответник (процесуален субституент на държавата), а чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не се прилага, молбата за отмяна, в която основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е обосновано с оплакването, че по делото, по което е постановено решението, в нарушение по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не е участвал прокурор, е недопустима. При подобна хипотеза молителят се позовава на нарушеното право на участие на ответника, т.е. защитава чужд - на държавата като длъжник по материалното правоотношение, а не свой правен интерес, поради което не е налице надлежна процесуална легитимация. Лицето, което е участвало в производството, не може да предявява оплаквания, че са нарушени правата на насрещната страна, тъй като това не засяга неговата правна сфера. На основание чл. 26, ал. 2 от ГПК, извън изрично предвидените в закона случаи (какъвто процесният не е), никой не може да предявява пред съд чужди права, включително правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Само въз основа твърденията на молителя, следва извод, че за него не е налице правен интерес от молбата. Предвид изложеното, решаващият краен извод на предходния състав на IV г.о. на ВКС, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,