Определение № 541 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 38/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. чрез адвокат М. В. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 5967 от 24.08.2012г. по гр. дело № 4289/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2010 г. по гр. дело № 37971/2009г. на Софийски районен съд, с което по иск на [фирма] е прието за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, че В. Н. Н. дължи сумата 5205,48 лв. главница представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. април 2006г. - м. април 2008 г. и сумата 1028,07 лв. законна лихва за забава за периода 08.05.2006 г. - 10.02.2009г. и законна лихва върху главницата от предявяване на заявлението - 08.05.2009 г. да окончателно изплащане на задължението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос - кой е основният критерии, по който се индивидуализира един топлоснабден имот - с абонатен номер или с административен адрес и допустимо ли е въззивният съд да подменя изразената от ищеца в първата инстанция воля относно административния адрес на топлоснабдения имот. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да са развити съображения по приложение на разпоредбата. Ответникът [фирма] и третото лице помагач [фирма] [населено място] не са представили писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, но с обжалваното решение е разрешен при точно прилагане на закона. Жалбоподателката е била наемател на апартамент № 139 (ателие № 7) и титуляр на клиентска партида с абонатен № 176611, съгласно нейна молба-декларация от 24.10.2001 г. за посочения обект, което я прави потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.). Данните за топлофицирания имот се съдържат в партидата разкрита на името на клиента и те са определящи за неговата индивидуализация. В случая за ателие № 7 (ап. 139) е разкрита партида на името на жалбоподателката по нейно искане, което съобразено с останалите писмени доказателства и заключение на съдебно - техническа експертиза е дало основание на съда да приеме, че процесният имот е топлофициран и потребител на доставената топлинна енергия е била жалбоподателката. Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.