Определение № 2070 от 25.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5455/2023 г.

С молба вх. № 14 676/27.08.2024 година адвокат М. А. А., процесуален представител на Е. М. М., е поискал да бъде допълнено постановеното по делото определение № 3871/13.08.2024 година, в частта му за разноските, като му бъде присъдено възнаграждение за оказана на М. безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред ВКС.. Препис от молбата е бил връчен на П. М. К. на 22.10.2024 година, като по делото е постъпил отговор от същия с вх. № 18 514/29.10.2024 година, с който подадената от адвокат М. А. А., процесуален представител на Е. М. М., молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата от адвокат М. А. А., процесуален представител на Е. М. М., срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 3871/13.08.2024 година касационният съд е прекратил производството по делото поради оттеглянето на подадената от П. М. К. срещу решение № 989/17.07.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3236/2022 година касационна жалба с вх. № 22 435/10.10.2023 година. В касационното производство ответницата по касацията Е. М. М. е била представлявана от адвокат М. А. А., който е изготвил отговора на касационната жалба, който е с вх. № 25 921/15.11.2023 година. Към този отговор е представен и договор за правна помощ и съдействие, в който изрично е посочено, че оказва безплатна правна помощ на М. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Поради прекратяването на касационното производство по инициатива на касатора П. М. К. ответницата по касацията има право на направените в касационното производство разноски по силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като в този случай на процесуалния й представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което обаче не е присъдено. С оглед на горепосоченото са налице предпоставките за допълване на постановеното по делото определение № 3871/13.08.2024 година в частта му за разноските. Във връзка с това е неоснователно възражението на П. М. К., че разноски не се дължат, тъй като касационната жалба била оттеглена и не било провеждано открито съдебно заседание, а също така и нямало произнасяне по допустимостта на жалбата. След като на ответницата по касацията Е. М. М. е бил връчен препис от касационната жалба, то при прекратяването на производството, по инициатива на касатора, й се дължат направените във връзка с жалбата разноски, като се дължи и съответното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ. Неоснователно е твърдението, че адвокат М. А. А. не бил извършвал никаква работа във връзка с касационното производство, поради което не му се дължало възнаграждение, като същото се опровергава от изготвения от него и представен по делото отговор на касационната жалба. Също така неоснователно се твърди, че адвокат А. е представлявал Е. М. М. пред двете инстанции по същество на общо основание, за което му е било платено адвокатско възнаграждение. Действително първата инстанция е присъдила на М. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но то е било за осъществявано процесуално представителство от адвокат Д. Г. Ц., а не за такова от адвокат М. А. А.. Последният е участвал в производството, като упълномощаването му винаги е било по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА и именно затова въззивната инстанция му е присъдила възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3807.15 лева. Що се отнася до твърдението, че не са налице предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, то съдът не може да се намесва в договорните отношения между страните и служебно да изследва наличието на тези предпоставки. Цената на предявения по делото иск е 39 116.60 лева, като с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа (предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения), в редакцията й към момента на оттеглянето на касационната жалба, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 3779.33 лева, а само за подаване на отговор на касационната жалба е в размер на 2834.50 лева-чл. 9, ал. 3 от Наредбата, като в тази разпоредба е посочено, че във всички случаи възнаграждението не може да бъде по-малко от 1200.00 лева. Съгласно решение от 25.01.2024 година на СЕС (втори състав) по дело С-438/2022 година при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в цитираната Наредба такива, а следва да определи същото съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае до касационно производство, което е прекратено поради оттегляне на касационната жалба, по което от ответната страна е представен само отговор на касационната жалба, в който са развити съображенията на Е. М. М. по съществото на спора, такива каквито са били и пред инстанциите по същество. Поради това настоящия състав намира, че минималния размер на възнаграждението, установен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения), в редакцията й към момента на оттеглянето на касационната жалба, а именно 1200.00 лева отговаря на фактическата и правна сложност на делото, като на адвокат М. А. А. трябва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в този размер. Тъй като постановеното по делото определение № 3871/13.08.2024 година е подлежало на обжалване, то на такова ще подлежи и определението по чл. 248 от ГПК, което допълва първото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение