Определение № 98 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2575/2019 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от „К. и С. – адвокатско дружество“, представлявано от адвокат П. К., с която иска да се измени решението в частта за разноските. Излага съображения, че пред въззивния съд процесуалното представителство на касатора Й. М. било осъществено при условията на чл. 38 от ЗАдв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора изпълнителят следвало да претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Освен това банковите сметки, посочени на основание чл. 236, ал.1, т. 7 вр. чл-. 127, ал. 4 от ГПК били на адвокатското дружество. Счита, че сумата от 196,20 лв – придсъдените разноски за адвокатско възнаграждение, следвало да бъде присъдена на адвокатското дружество. По отношение на разноските от 1 512 лв, присъдени за производството пред касационната инстанция, също следвало да се присъдят на адвокатското дружество, защото представителството било осъществено също при условията на чл. 38 от ЗАдв. Като аргумент за това сочи, че и сметките на адвокатското дружество са посочени като такива по чл. 236, ал.1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК. Моли да се измени решението. Ответникът по молбата ЗАД „Далл Богг живот и здраве“ АД не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срок. Съдът е постановил решение на 14.12.2020 г. Молбата е подадена на 08.1.2021 г. Решението не подлежи на обжалване и следователно и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, срокът е 1 месечен и е спазен. Видно от съдебното решение, че са определени разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на още 196,20 лв и е осъден застрахователят да ги заплати на касатора Й. М. съразмерно на уважената част от въззивната му жалба. Съображенията, изложени в молбата относно така присъдената сума са основателни. Ще следва да се измени решението като вместо присъждане на сумата на Й. М., ще следва да се присъди на адвокатското дружество. Този извод следва от посочване между адвокат и страна, че представителството се осъществява при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. в представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство от 6.6.2019 г. При осъществено представителство на посоченото основание, заплащането на възнаграждението се дължи на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. По отношение на искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски от 1 512 лв. на касатора Й. М. за производството пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира следното. По отношение на тези разноски, съдът е съобразил представения договор за правна защита и съдействие и заплатено възнаграждение. В договора за правна помощ и процесуално представителство от 5.11.2020 г. е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 2400 лв, заплатено е съгласно представените доказателства – фактура и извлечение от банкова сметка на адвокатското дружество. Няма данни да е осъществено представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв. пред Върховния касационен съд. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за заплащане на възнаграждение на осъществилия процесуално представителство адвокат, респ. адвокатско дружество, поради това, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗАДв. Молбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд на Р България