Определение № 1330 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1943/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фючърс Девелопментс“ЕООД /н/ срещу определение № 209/04.09.2023 г. по в.ч.т.д. № 194/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Фючърс Девелопментс“ЕООД /н/ против определение № 460/16.05.2023 г. по т.д. № 209/2022 г. на ОС-Бургас за осъждане на НАП да заплати на „ЕйДжиБи Финанс“АД съдебно-деловодн разноски в размер на 23 900 лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното въззивно определение е неправилно, тъй като нормата на чл.78 ГПК урежда реда за заплащане на разноските в процеса, т.е. между страните в процеса. „Фючърс Девелопментс“ЕООД /н/ е страна в процеса, следователно има право на частна жалба. По силата на чл.694, ал.1-3 ТЗ кредитор не може да бъде ответник по иск, когато друг кердитор се стреми да установи собственото си вземане. Единственото качество, в което „ЕйДжиБи Финанс“АД може да участва в производството по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, е като трето лице помагач и на осн. чл.78, ал.10 ГПК на него не му се дължат разноски. Иска се отмяна на атакуваното определение на САС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В писмения си отговор „ЕйДжиБи Финанс“АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа частната жалба, констатира следното: Частната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд е констатирал, че производството пред БОС е било образувано по иск с правно осн. чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, предявен от НАП против частния жалбоподател и оспорилия вземането на ищеца кредитор „ЕйДжиБи Финанс“АД. Приел е, че след проведена размяна на книжа с определение №789/06.12.2022 год. производството е било прекратено по отношение на ответника „ЕйДжиБи Финанс“АД, тъй като от решаващия съд е установил, че това дружество не разполага с пасивна процесуалноправна легитимация да е ответник по иска. Определението не е било обжалвано в прекратителната му част. С молба вх.№19129 от 15.12.2022 г. АД е поискало да му бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното пред БАС определение е било допълнено определение №789/06.12.2022 год. и НАП е била осъдена да заплати на „ЕйДжиБи Финанс“АД разноски в размер на 23900 лв. БАС е посочил, че правният интерес от обжалване е за онази страна, за която резултатът е неизгоден. В случая резултатът е неизгоден за НАП, която е била натоварена с разноски и именно ищецът е легитимиран да обжалва определението по чл.248 от ГПК, а не другият ответник – несъстоятелното дружество. Въз основа на така установеното ВКС прави следните правни изводи: Отговорността за разноски представлява правото на страна, в чиято полза е решено делото да поиска и задължението на насрещната страна да плати направените от първата разноски, на осн.чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, респ. в чиято полза е прекратено производството, на осн.чл.78, ал.4 ГПК. Следователно правоотношението по повод отговорността за разноски възниква между две насрещни страни и касае направените конкретно от правоимащата страна разноски в процеса. В случая присъдените от БОС разноски с определението по чл.248 ГПК са поради прекратяване на производството по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ по отношение само на единия от посочените в исковата молба на НАП ответници - „ЕйДжиБи Финанс“АД, а не поради извършените от него действия като трето лице помагач на длъжника, конституирано в последствие. Разноските са поискани с писмения отговор на исковата молба и с него са ангажирани доказателства за извършването им - договор за процесуално представителство и платежно нареждане. Следователно облигационното правоотношение, от което е възникнала отговорността за разноски в тежест на ищеца е породено между така посочените насрещни страни. Другият ответник по иска - „Фючърс Девелопментс“ЕООД /н/ не е страна в това гражданско правоотношение, реализирането на отговорността по което представлява друго производство по см. на чл.274, ал3, т.2 ГПК и има самостоятелност в рамките на производството по предявения иск по чл.694 ТЗ, макар и да имат функционална връзка с него, като възлагането на разноските зависи от изхода на главния спор. Поради изложеното в полза на „Фючърс Девелопментс“ЕООД /н/ не е възникнало право на частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК на БОС. По изложените съображения определението на БАС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, съставът на ВКС