Определение № 51 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 176/2010 г.

при становището на прокурора от ВКП Д.Генчев, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова н.ч.д. № 176/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на К. С. Т. срещу разпореждане № 1* от 04.03.2010г. на СГС, НО, постановено по внчд № 3349/09г. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С разпореждане от 03.02.2009г., зам.председателят на СРС, на основание чл.247 от НПК, е отказал образуване на наказателно дело от частен характер по тъжбата на К. С. Т.. Състав на Софийски градски съд, наказателно отделение, с определение от 26.10.2009г., постановено по внчд № 3349/09г., е потвърдил разпореждането на първата инстанция. Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Т., която с разпореждане № 1* от 04.03.2010г. е била върната от жалбоподателя. Жалбата на К. Т. срещу това определение, по повод на която е образувано настоящото производство, е допустима, но неоснователна. Атакуваният съдебен акт, с който е била върната жалбата на Т. от съдия от въззивния съд, е правилен и законосъобразен, тъй като са налице основанията на чл.351, ал4, т.3 от НПК. Определението на СГС, с което е било потвърдено разпореждането за отказ да се образува производството пред СРС не е от кръга актове, които съгласно разпоредбата на чл.346 подлежат на касационна проверка. Ето защо, жалбата на Т., с която е съзирал ВКС следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение