Определение № 10208 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. В. Н. против определение № 10091/31.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2145/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № ДОИ 26000182ВН_007ВН/25.06.2026г. на секретаря на община Варна. Жалбоподателят обжалва определението, като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел, че му е предоставена исканата информация, без да изследва съдържанието на решението и фактите по заявлението, при което би достигнал да извод за частичен отказ за предоставяне на търсената обществена информация. Конкретно сочи, че по заявлението му за достъп до обществена информация, поискана в 9 точки, не му е предоставена информацията по т.2, т.8 и т.9, като представя доказателства, че първоначално заявлението в тази му част е препратено до кметовете на райони, които са върнали отговор, че исканата информация е от компетентността на кмета на община Варна. По отношение на предоставената информация по останалите точки от заявлението му поддържа, че е непълна, уклончива и неточна и нарушава принципите по чл.6 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация ( ЗДОИ), а и не е предоставена в поискания от заявителя вид и начин. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Ответникът – секретар на Община Варна, чрез пълномощник, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила, като поддържа, че исканата обществена информация е предоставена в цялост. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. АС – Варна е бил сезиран с жалба от Т. В. Н. срещу Решение № ДОИ26000182ВН_007ВН/25.06.2026г. на секретаря на община Варна и обективирания чрез него и чрез писмо изх.№ ДОИ26000182ВН_008ВН/25.06.2026г. частичен отказ за предоставяне на обществена информация по заявление с вх.№ ДОИ 26000182ВН/02.06.2026г.. Жалбоподателят твърдял, че не му е предоставена исканата информация по т.2, 8 и 9 от заявлението му, че по т.5, 6 и 7 му е отказан достъп до информация, с твърдения за изтекъл двегодишен гаранционен срок, които мотив счита, че е в противоречие с конкретно посочени норми от Закона за устройство на територията, а по т.1, 3 и 4 предоставената информация не е исканата конкретна, а обща, която не отразява състоянието на дърветата преди премахването им. С Определение № 9965/29.07.2026г. съдът е оставил без движение производството и дал указание на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от обжалване на решението на секретар на община Варна. С уточняваща молба от 30.07.2026г. Т. Н. е уточнил правния си интерес. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е посочил, че по заявлението на жалбоподателя е постановено Решение № дои26000182ВН_007ВН/25.06.2026г. на секретаря на община Варна и следователно, след като по заявлението е предоставена исканата с него информация, жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на решението по него. Само по тези кратки съображения съдът е приел, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес, оставил я е без разглеждане и на основание чл.159 т.4 от АПК е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Въпрос по същество, а не за допустимост на жалбата е дали исканата информация е предоставена в пълен обем, или не е предоставена, както се твърди в жалбата на Т. Н., в която изрично е посочено, че на практика е налице отказ за предоставяне на търсената информация по конкретни точки от заявлението му. При запознаване със съдържанието на обжалваното решение за предоставяне на достъп до обществена информация се установява, че информацията се предоставя под формата на писмена справка. Въпросната писмена справка представлява писмо изх.№ ДОИ26000182ВН_008ВН/25.06.2026г. което съдържа отговори по т.1, 3 и 4, както и по т.5, 6 и 7 от заявлението на жалбоподателя и липсва информация по т.2, 8 и 9. При това съдържание на обжалваното решение, за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, поради което изводите на съда, че такъв липсва са необосновани и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателя или с решението е предоставена в цялост и конкретно наличната информация. В оспореното определение съдът не е изложил никакви мотиви относно пълнотата и коректността на исканата информация, която е била предоставена на заявителя. Това препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. При тези данни извода на съда, че липсва правен интерес от оспорването е не само необоснован и в противоречие с материалноправните разпоредби, но и несъобразен с фактите и спорния предмет на делото, което налага отмяна на съдебния акт. С оглед изложеното, определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в настоящето определение. По въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение