Определение № 9329 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адвокат М. Анастасова в качеството и на процесуален представител на П. Х. за изменение в частта за разноските на Решение № 6625 от 18.06.2025 год. постановено по адм. дело № 1860/2025 год. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, като се присъдят сторените от ответника разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по молбата кметът на район „Оборище“ Столична община в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на заявеното с нея искане. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна. Разгледано по същество молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по делото е образувано по касационна жалба на кмета на район „Оборище“ Столична община против Решение № 23691 от 15.11.2024 год. по адм. дело № 9947/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на П. Х. е отменена Заповед № РОБ23-РД09-780/26.09.2023 год. на кмета на район „Оборище“ Столична община. Решаващият състав е достигнал до извод за неоснователност на касационната жалба, с оглед на което е оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение. От пълномощника на ответницата П. Х. е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). По делото е наличен и договор за правна помощ и съдействие, както и пълномощно, с което адв. М. Анастасова е упълномощена да представлява доверителката си. С Решение № 6625 от 18.06.2025 год. постановено по адм. дело № 1860/2025 год. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение не е уважил претенцията на адв.М. Анастасова за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАДв. като е приел, че не са налице основанията за това, тъй като насрещната страна не е осъдена за разноски. В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно неоснователността на искането за присъждане на разноски на посоченото основание. Съгласно чл.38, ал.2, изр.първо от ЗАдв. в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, както е в процесния случай и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство, тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 от ЗАдв. няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл.172а, ал.2 от АПК и е изразил волята си. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Неоснователни са доводите в молбата за дължимост на адвокатското възнаграждение без реално на страната да са присъдени разноски. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски - а именно наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ, както се твърди в искането. Предвид гореизложеното не са налице основания за изменение на процесното Решение № 6625 от 18.06.2025 год. постановено по адм. дело № 1860/2025 год. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, в частта му за разноските, поради което и искането за това следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, шесто отделение