Определение № 9411 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Р. С., А. С. С. и А. С. С. против определение № 14840 от 28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12833/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателите не навеждат конкретни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а изложените съображения са по съществото на спора. Молят обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от лица с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на С. Р. С., А. С. С. и А. С. С. против заповед № САГ-24-РА53-860/08.11.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ на УПИ I-615 и УПИ II – 620, кв. 306б, м. „бул. „Ботевградско шосе-рамка“, район „Подуяне“, съгласно приложен проект и РУП за УПИ I-615 и УПИ II – 620, кв. 306б, м. „бул. „Ботевградско шосе-рамка“, съгласно приложения проект, без допускане на намалени разстояния към регулационните граници и между сградите, включително през улица и дъно и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателите не се легитимират като заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2-5 ЗУТ, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите са собственици на УПИ ХI-614, съседен през улица на имотите предмет на процесния план. Установено е, че имотът на жалбоподателите не е предмет на плана, не е съседен на имотите предмет на плана и няма свързано застрояване между него и имотите, включени в обхвата на плана, не се допускат и няма намалени разстояния, предназначението на имотите, предмет на плана не се променя – същото е било и остава за жилищно застрояване, за имота на жалбоподателите с предвижданията на ПУП - изменение на план за застрояване и РУП не се въвеждат ограничения режима на застрояване и ползване. Очертанията и размера на предвиденото петно за застрояване е същият, както в действащия ПУП – ПРЗ от 1997 г., които предвид устройствената зона „Жс“ не могат да бъдат увеличени. При тези фактически установявания по делото изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал.1, вр. ал. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност и нищожност на оспорената заповед са по съществото на спора и са неотносими към допустимостта на оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,