Определение № 748 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7045/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл. 396, ал. 1 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5532 от 23.10.2013 г. на София Н. Г. срещу определение № 539 от 07.10.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 475/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата на С. Н. Г. за допускане на обезпечение по иска, предмет на разглеждане по въззивно гражданско дело № 433/2013 г. Препис от частната жалба не е връчван на противната страна П. Т. М. на основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди наведените от жалбоподателката доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по въззивно гражданско дело № 433/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, ГО е образувано по въззивната жалба на П. Т. М. срещу решение № 1681 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 381/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Предмет на спора е претенция по чл. 59 ЗЗД, предявена от С. Н. Г. срещу П. Т. М. за заплащане на сумата 31 200 лева, с която М. неоснователно се е обогатил за сметка на Г. при сключване на договор с дата 01.04.2010 г. за покупката на недвижим имот, придобит от двамата в обикновена съсобственост. С решение № 1681 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 381/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, претенцията на С. Н. Г. е уважена изцяло. Изложеното сочи на предявен от С. Н. Г. срещу П. Т. М. иск, който е процесуално допустим, както и вероятно основателен за целия размер от 31 200 лв. и като такъв подлежи на обезпечаване. Обезпечителната нужда по правило се предполага, като в случая се обосновава с твърденията, че ответникът не разполага с друго имущество на значителна стойност (подкрепени от съдържанието на приложената към молбата по чл.389 ГПК „Справка по лице” с дата 01.10.2013 г., изходяща от Служба по вписванията – Варна) или постоянен източник на доходи. Предвид изложеното дотук съдът намира, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Сочената мярка – „възбрана” върху собствената на ответника ½ идеална част от имота, предмет на договора от 01.04.2010 г. - е подходяща. Касае се за имущество, върху което по принцип е възможно да се насочи принудително изпълнение за събиране на сумата 31 200 лева при евентуално влизане в сила на решение № 1681 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 381/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, а налагането на възбраната ще обезпечи запазването на това имущество в патримониума на ответника. Налице е несъвпадение между крайния резултат от изводите на Варненския апелативен съд и Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови уважаване на молбата по чл.389 ГПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение