Определение № 7007 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба, подадена от В. Б. С., чрез процесуалния му представител адв. Р. Иванова, срещу определение № 361/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 776/2023 г. по описа на Административен съд-София област, 6-ти състав. В частната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му. Ответникът – Общински съвет /ОбС/ - Мирково, редовно уведомен, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АССО е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. С. срещу решение № 663, взето по протокол № 44/29.05.2023 г. на ОбС-Мирково, и е прекратил образуваното по нея производство по делото. За да постанови този резултат, административният съд се е основал на чл. 159, т. 1 от АПК, като е приел, че оспореното решение на ОбС-Мирково, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Съдът е счел, че атакуваното решение попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК и е част от производството по издаване от кмета на община Мирково, на заповед за прекратяване на договор за наем № 25/13-03.2014 г., която е крайният, подлежащ на контрол за законосъобразност, акт, приключващ процедурата по прекратяване на договора за наем. Обжалваното определение е правилно. От данните по делото се установява, че с решение № 663, взето по протокол № 44/29.05.2023 г., ОбС-Мирково е дал съгласие за прекратяване на договор за наем № 25/13.03.2014 г. между жалбоподателя и община Мирково за отдаване под наем на недвижим имот – хижа “Опор“, представляваща триетажна сграда със застроена площ от 180 кв.м.в местността “Чорбаджийско бачище“ в землището на с. Смолско /Акт за общинска собственост № 101/17.10.1997 г. на кмета на община Мирково/. Договорът за наем е сключен на основание чл. 228 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 44, ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 18 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС-Мирково, след проведен публичен търг с тайно наддаване, открит със заповед № 61/07.02.2014 г. на кмета на община Мирково. При тази фактическа установеност, правилно административният съд е приел, че атакуваното решение на ОбС-Мирково не представлява подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 15, ал. 3 във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗОбС, наемното правоотношение, възникнало по силата на договор за наем № 25/13.03.2014 г., се прекратява по реда на ЗЗД и следователно прекратяването е между равнопоставени субекти, при наличие на някое от предвидените в клаузата на чл. 12 от договора, основания. В разглеждания случай, видно от полученото от жалбоподателя на 29.08.2023 г. известие за прекратяване /л. 96 от делото/, договорът за наем е прекратен от кмета на община Мирково, считано от 29.09.2023 г. след изтичане на едномесечно предизвестие за прекратяването му, на основание чл. 12, предл. 4 от договора. Данните по делото и относимата спрямо тях, разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗОбС, обуславяща приложимостта на ЗЗД относно прекратяването на договор за наем № 25/13.03.2014 г., изключват възможността да се приеме, че атакуваното решение на ОбС-Мирково представлява властническо волеизявление, с което се засягат неблагоприятно правата и/или законните интереси на жалбоподателя, а оттам – и че то притежава белезите на подлежащ на оспорване, индивидуален административен акт. Още повече, че нито в ЗМСМА и ЗОбС, нито в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС-Мирково, се съдържа правна уредба, предпоставяща прекратяването на сключения при условията на чл. 14, ал. 3 ЗОбС договор за наем от предварителното съгласие на общинския съвет и съответно – от упълномощаването на кмета на община Мирково за това, извън изрично определените в самия договор за наем основания за прекратяването му. По тези съображения, съставът счита, че в случая действително е било налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на В. Б. С. да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство – да бъде прекратено, а оттам – и че като е достигнал до същия извод, АССО е постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. За изчерпателност следва да се отбележи, че оспореното определение е правилно и в частта, с която на частния жалбоподател е върната предявената от него искова претенция, за присъждане на обезщетение, инкорпорирана в жалбата му срещу решение № 663, взето по протокол № 44/29.05.2023 г., ОбС-Мирково. Допустимостта на жалбата срещу акта в хипотезата на съвместно разглеждане с искова претенция е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,