Определение № 1818 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1182/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател И. В. З. чрез адв. И. А. обжалва определение № 228 от 12.04.2024 г. по т.д. 140/24 г., Апелативен съд – София, 6 търговски състав, с което е върната въззивната му жалба вх. № 284611/31.08.2023 г. в частта, с която се обжалва решение № 260311/08.08.2023 г. по т.д. 1665/20 г., СГС, VI-5 състав, с което БНТ е осъдена да заплати на И. З., на основание чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП сума за вторично използване на сериала „Под прикритие“ в размер на 2 511,29 лв, както и в частта, с която е признато за установено, че размерът на дължимото възнаграждение за вторично използване на сериала в програмите на БНТ възлиза на общ размер 67 736,83 лв за сезони 1 – 5 вкл. като сумата била изплатена в пълен обем, както и е признато за установено, че размерът на дължимото възнаграждение за вторично използване на сериала извън програмите на БНТ, от продуцента БНТ, в периода към 31.03.2015 г. по споразумение от 21.12.2015 г. към 31.03.2017 г., по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г., сключени между БНТ и сдружение „Артистаутор“ възлиза общо на 31 183,77 лв, от които заплатени 28 672,48 лв и останала непогасена част 2 511,29 лв. и е прекратено производството в тези части, както и в частта, с която с посоченото определение на САС е върната исковата молба на И. З. вх. № 89 100 от 01.09.2020 г. по описа на СГС в частта, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 78, ал. 3 в чл. 78, ал. 5 ЗАПСП, с които се претендира: - осъждане на БНТ да заплати на ищеца парична сума – възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗАППС и възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ЗАППСП за използване на сезони 1-4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ и осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 5 от ЗАПСПЗ за използване на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ и прекратява производството в тези части. Частният жалбоподател излага съображения за осъщественото връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния съд за произнасяне на основание чл. 250 от ГПК и постановеното решение № 260002 от 03.01.2024 г. по т.д. 1665/20 г. Излага съображение за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд. Счита, че не са му давани указания относно нередовността на въззивната жалба във върнатата част. Излага подробни съображения, че въззивният съд следва да отговори на оплакванията във въззивната жалба. Освен това, ако частично били отстранени нередовностите на въззивната жалба, въззивният съд следвало да даде нова възможност на жалбоподателя да отстрани изцяло посочените му нередовности. Следвало съдът да приеме редовността на въззивната жалба и да определи точно предметната рамка на спора. Съдът следвало да се произнесе по всички искове, защото решението на първоинстанционния съд било обжалвано в цялост. Излага съображения да незаконосъобразност на извода на съда относно липса на правен интерес. Допустимостта на предявения иск се определяла от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба – истинността на тези твърдения не можела да се проверява при преценка допустимостта на иска. Ако преценката зависела от събирането и обсъждането на доказателства, то съдът не можел да прекрати производството по делото. Дейността на въззивния съд била решаваща и следвало да се даде решение по същество на спора, като проверката на първоинстанционното решение била вторична дейност. Осъдителните искове били свързани с установителните искове. Излага съображения, че при противоречие между посочената цена на иска и формулирания петитум, съдът следва да отстрани противоречието чрез дадените указания до страната. Сочи, че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба не били точни и поради това било незаконосъобразно определението за връщането й. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него. Приложил е изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Ответникът Българска национална телевизия оспорва частната жалба. Оспорва твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на акта. Отрича наличието на сочените нарушения, счита, че акта на Софийски апелативен съд е правилен и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Следва да се посочи, че с обжалваното определение въззивният съд е върнал въззивна жалба, не се е произнесъл, след сезиране с въззивна или частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд и основанието на подадената частта жалба е чл. 274, ал.2 от ГПК. Определението, с което е върната исковата молба и върната въззивната жалба е постановено за първи път от въззивната инстанция, поради това и редът за обжалване пред ВКС е посочения. С обжалваното определение № 228 от 12.04.2024 г. по т.д. 140/24 г, САС, ТО, е върната въззивната жалба на И. В. З. вх. №284611 от 31.08.2023г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която се обжалва решение № 260311 от 08.08.2023г., постановено по т.д. № 1665/2020г. по описа на СГС, VI-5 състав, с което БНТ е осъден да заплати на И. В. З., на основание чл. 78. ал. 3 ЗАПСП сумата от 2 511.29лв., представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ в периода към 31.03.2015г. по споразумение от 21.12.2015г.; към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г., сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и е признато за установено по иск на И. З. срещу БНТ, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ в програмите на Българската национална телевизия възлиза в общ размер от 67 736.83 лв. за сезони от 1-ви до 5-ти включително, като сумата е изплатена в пълен размер и дължима въз основа на договора от 16.02.2011 г., сключен с Камера ООД - изпълнителен продуцент и анексите към него за сезони от 1-ви до 4-ти и договора от 25.11.2015 г. и анексите към него, сключени с „Камера Ентъртеймънт“ЕООД. е признато за установено по предявените от И. В. З. срещу БНТ искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БН Т в периода към 31.03.2015г. по споразумение от 21.12.2015г.; към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г„ сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор” възлизат общо на 31 183.77лв., от които са заплатени 28 672.48 лв. и е останала непогасена част - 2 511.29 лв., и е прекратил производството по делото. Със същото определение въззивният съд е върнал исковата молба на И. З., вх. № 89100 от 01.09.2020г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. В. З., срещу БНТ в частта, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.78, ал.3 ЗАПСП, чл.78, ал.5 ЗАПСП, с които се претендира: осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезони 1 - 4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ; осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ и е прекратил производството по делото. За да постанови това определение, въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна и съдът с определение от 11.03.2024 г. бил дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите й; препис от определението бил връчен на ищеца редовно на 22.03.2024 г. Със становище от 26.03.2024 г. ищецът бил посочил, че поддържа, че исковете са неоценяеми към момента на изготвяне и подаване на исковата молба, като производството било образувано по реда на чл. 162 от ГПК и съдът следвало да изпълни задължението си и да приеме доказателства във връзка с нередовността. Въззивният съд е приел, че посочените нередовности не са отстранени. Описвайки диспозитивите на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е направил заключение, че липсва правен интерес ищецът да обжалва решението на въззивния съд в частите, с които е осъден ответникът да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП сума в размер на 2 511,29 лв, представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ в периода 31.03.2015 г. по Споразумение от 21.12.2015 г., към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г., сключен между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 02.09.2020 г., както е и признато за установено по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на тв сериал в програмите на БНБ възлизат на 67 736,83 лв за сезони 1-5, включително, като сумата била изплатена в пълен размер и дължима въз основа на договор от 16.02.2011 г., сключен с „Камера“ ООД – изпълнителен продуцент и анексите за сезони 1-4 и договор от 25.11.2015 г. и анекси, сключени с „Камера ентертейнмънт“ ЕООД, също така е признато за установено по предявените от И. З. искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на тв сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ в периода към 31.03.2015 г. по споразумение от 21.12.20215 г., към 31.3.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г., сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор“ възлиза на 31 183,77 лв, от които заплатени 28 672,48 лв и е останала непогасена част 2 511,29 лв. Прието е, че в тази част ищецът няма интерес да обжалва, поради уважаване на исковете. Нередовността на исковата молба, констатирана от въззивния съд с определението от 11.03.2024г., не е отстранена в законоустановения и определен от съда едноседмичен срок от съобщението. Прието е, че е налице неяснота относно осъдителните искове на З. срещу БНТ за заплащане на възнаграждение по чл.78, ал. 3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезони 1 - 4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ, от продуцента БНТ и осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ, чл.127, ал.1, т. 6 от ГПК. Прието е, че нямало обстоятелства относно претендирания размер, съответно липсвал и петитум. Позоваването на чл. 162 от ГПК е прието за неоснователно. Това е обусловило извод, на основание чл. 129, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, а именно – нередовност на исковата молба като е обобщен извод, че следва да се върне исковата молба. С определение от 11.03.2024 г. въззивният съд, преценявайки, че исковата молба е нередовна съобщава на ищеца, че следва да посочи цената на всеки един от исковете, които са оценяеми, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, да посочи по отношение на осъдителните искове, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл. 78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл. 78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезони 1 - 4 на сериала; - осъдителните исковете, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезон 5 Сериала; 2. Да изложи обстоятелства, на които основава претенциите си по всеки един от предявените осъдителни искове за парични вземания при определяне на размера /търсената сума/. 3. Да посочи от кой момент в какви отношения се намира със Сдружение „Артистаутор“, както и какви са отношенията му с посоченото сдружение към момента на предявяване на исковете и в хода на производството до момента. 4. Да уточни искането си към съда, като посочи какви суми претендира да му бъдат заплатени от ответника по всеки един от предявените оценяеми осъдителни искове по чл.78, ал.3 ЗАПСП и по чл.78, ал.5 ЗАПСП - за всеки един от Сезоните на Сериала. 5. Да представи документ за внесената държавна такса, дължима на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ – такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв., за всеки един от предявените искове. Съобщение за определението е връчено на 22.03.2024 г. на ищеца. От същия е постъпила молба-уточнение вх. № 8282 в срок, на 26.03.2024 г., с която излага обстоятелства, че не може да посочи цената на иска. Едновременно с това в табличен вид е посочил, какви са сумите, които са получени от БНТ по договори с „Фокс интернешънъл ченълс България“, ЕООД, „Нова броудкастинг груп“ ЕООД, „БТК“ АД, както и прожекции на живо в различни зали. Ищецът е уточнил, че с оглед така посочените продажби счита, му се дължи 1,923 % от общите получени суми от продуцента, които суми съдът да възприеме за бруто приходи. Така в табличен вид е уточнил съобразно всяка от продажбите, че общият дължим размер на възнаграждението би бил 118 528,10 лв, както и законна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г. в размер на 36 118,18 лв. По отношение на иска за използване на сериала, възнаграждението относно всички сезони на сериала е посочил, че с оглед получената брутна сума от БНТ дължимия размер възнаграждение на ищец би бил 61 637,12 лв. Подчертано е, че не уточняват осъдителните претенции, като не следва да изпълнят указанията на САС. Следва да се посочи, че въззивната жалба съдържа посочените стойности на претендирано възнаграждение, с оглед твърденията за извършени продажби на трети лица от БНТ. Изрично е подчертано в исковата молба и в молбите – уточнения, че ищецът не е получавал възнаграждения, отчисления от ползването на сериала от БНТ в други програми, извън платените му суми като хонорар-възнаграждение по сключения договор, както и за ползване на сериала от БНТ вторично в програми на същата телевизия, предоставянето на сериала на трети лица от БНТ в качеството му на продуцент и публичното ползване, за което също му се дължи възнаграждение. В случая производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и съгласно разясненията по приложение на тази норма, в Тълкувателно решение 6/15.01.2019 г. по тълк.д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС действа като пълен въззив и служебно може да прецени законосъобразността на действията на съда, като прецени всички факти и доказателства, събрани в процеса и тогава да разреши поставените въпроси. Видно от данните по делото и с оглед въведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд е върнал делото на Софийски градски съд за произнасяне на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, съдържащо се във въззивната жалба, като липсвало произнасяне за лихва за три години на зад, произнасяне по основни искове, както и по иска с оглед чл. 84, ал. 1 вр. чл. 66 ЗАПСП. Пред първоинстанционния съд на 16.11.2023 г. е подадена молба от И. В. З., в раздел IV е посочено, че съдът не се е произнесъл по иска за заплащане на възнаграждение по чл. 76, ал. 1 вр. ал. 2 ЗАПСП за отстъпване на посочените в ал. 1 права, възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗАПСП за артист главна роля в процент на всеки бруто приход на продуцента от използване на произведението и възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ЗАПСП, тъй като БНТ е и продуцент на сериала. Подчертава, че е изложил твърдения, че относно договора за сезон 5, клаузата от договора, определяща възнаграждение върху нетния договор – чл. 4, ал. 6 от договора, е нищожна. С решение от 03.01.2024 г. СГС е приел, че се е произнесъл по всички искове и не са налице предпоставките за допълване на решението, на основание чл. 250 от ГПК. В решението по делото първоинстанционният съд е осъдил БНТ да заплати на И. В. З. сумата от 2 511,29 лв на основание чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП, представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 от сериала, извън програмите на БНТ от продуцента в периода към 31.3.2015 г. по споразумение от 21.12.2015 г., към 31.7.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г. сключен между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е признато за установено, по предявените от И. З. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване за сезони 1-5 н а сериала в програмите на БНТ е в общ размер 67 736,83 лв, вкл. сумата била изплатена в пълен размер по договор, от 16.02.2011 г., сключен с „Камера“ ООД – изпълнителен продуцент и анекси към договора за сезони 1-4, договор от 25.11.2015 г. и анекси, сключени с „Камера ентъртеймънт“ ЕООД, както и е признато за установено, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 то сериала извън програмите на БНТ в периода от 3.03.2015 г. по споразумение от 21.12.2015 г., към 31.3.2017 г. по споразумение от 3.6.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г. сключен между БНТ и Сдружение „Артистаутор“ възлизат на 31 183,77 лв, от които заплатени 28 672,48 лв и останала непогасена част 2 511,29 лв. Отхвърлен е иска за прогласяване на нищожност на искове, с правно основание чл. 26, ал.1 пр. 1от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата в чл. 4, ал. 6 от договора за пети сезон в сериала, в която е определен начинът на изчисление на възнаграждението по чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП, а именно от нетния приход на продуцента от съответния вид използване след приспадане на дължимите данъци, разноски и такси от този вид използване, както и 20 % от сумата за възстановяване инвестициите на БНТ. Съдът дължи произнасяне по спора между страните, съобразно въведения от ищеца предмет на обективно кумулативно съединените искове. Следва да се посочи, че съгласно т. 3 от ТР 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е решаваща инстанция по съществото на спора, не е контролно- отменителна инстанция. Също така с т. 2 и т. 5 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС е разяснил, че въззивната инстанция е инстанция по същество. „Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.“ Като решаваща инстанция въззивния съд, резултат от разрешаването на спора е потвърждаването или отмяната на първоинстанционното съдебно решение. Въззивният съд, за да се произнесе по въззивната жалба, с която е сезиран, следва да се произнесе по валидността на съдебното решение, по допустимостта в обжалваната част и по правилността, съобразно въведените от жалбоподателя оплаквания, на основание чл. 269 от ГПК. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. При постановено първоинстанционно решение и подадена въззивна жалба от страна, засегната от изхода на спора, въззивният съд е длъжен да се произнесе с решение. Дейността на въззивния съд е решаваща. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 1/17.07.2001г. по тълк.д. 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че когато за първи път въззивният съд констатира нередовност на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Следователно следва да остави без движение исковата молба с указания до ищеца да отстрани посочените нередовности. Когато ищецът не стори това, въззивният съд обезсилва съдебното решение, постановено от първоинстанционния съд, както е прието от въззивния съд по нередовна искова молба, поради недопустимост на съдебното решение. Произнасянето на въззивния съд при констатирана недопустимост на исковете, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, следва да се осъществи със съдебно решение, Въззивният съд е решаваща инстанция и при постановено съдебно решение от първоинстанционния съд, и надлежно сезиране с въззивна жалба, винаги постановява решение, с което преценява валидността и допустимостта на съдебното решение в обжалваната част. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, израз на която е решение №13 от 02.08.2018г. по т.д.№1014/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. Когато констатира нередовност на исковата молба, съобщи на страната същата и тя не бъде отстранена, съдът констатира недопустимостта на постановеното съдебно решение, постановено при нередовна искова молба и прилага разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, като се произнася с решение. С това решение съдът констатира нередовността на исковата молба, обуславяща недопустимост на исковото производство, обезсилва решението на въззивния съд, постановено в недопустим процес и прекратява с решението производството по делото. В случая, въззивният съд не е спазил тълкуването на закона, така както е разяснено в посочените тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС. Определението, в частта, с която е върната исковата молба, без произнасяне по въззивната жалба срещу решението на съда е неправилно и следва да се отмени. Недопустимост на въззивната жалба и съответно извод за правилност на определението на Софийски апелативен съд може да се сподели само в частта, с която на И. З. е присъдена сумата от 2 511,29 лв, на основание чл. 78, ал.3 ЗАПСП, представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ в периода 31.03.2015 г по споразумение от 21.12.2015 г. към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. по споразумение то 19.11.2020 г., сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, доколкото е уважен неговия правен интерес и няма интерес да обжалва решението в тази част В останалата част, въззивният съд на основание чл. 269 от ГПК се произнася служебно по валидността на съдебното решение, а по допустимостта в обжалваната част. При наличие на въззивна жалба в частта срещу постановеното първоинстанционно решение, при предявените установителни искове и постановено решение, с което са признати за установени определени факти, следва да се прецени допустимостта на обжалвания акт, като тази преценка също следва да се извърши при произнасянето на въззивния съд, по въззивната жалба на И. З. с решение по спора. Резултат от това произнасяне ще е преценката на допустимостта, респ. недопустимостта на съдебното решение, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК. По отношение на исковете и произнасянето на въззивния съд в частта, относно тяхната недопустимост, следва да се има предвид, че произнасянето на първоинстанционния съд с решение от 03.01.2024 г. по т.д. 1665/20 г., СГС, VI-5 състав, с което е оставено без уважение искането за допълване на решението по делото № 260311/08.08.2023 г. следва де прецени с оглед допустимостта на така предявените и разгледани като самостоятелни установителни искове. Следва да се приеме, че срещу това решение е постъпила въззивна жалба, наречена уточнение, вх. № 260905/11.01.2024 г. по т.д. 140/24 г. САС, 5 състав. Изрично е посочено, че се поддържа въззивната жалба срещу решението и депозирането на уточнението е в срок от съобщаването на решението, постановено, на основание чл. 250 от ГПК. В това уточнение се поддържа въззивната жалба срещу решението и следва да се посочи, че по същество се обжалва и решението за допълване на решението по делото, на основание чл. 250 от ГПК с доводи, изложени във въззивната жалба срещу неуважаването на исковете му, доколкото решението за допълване и основното решение по делото, в случая, формират едно цяло. Следователно трябва да се разгледат въззивната жалба ведно с т.нар. уточнение, като въззивна жалба срещу решението, постановено от първоинстанционния съд № 260311 от 08.08.2023 г. по т.д. 1665/20 г., СГС, VI – 5 състав, така и решението от 03.01.2024 г. по т.д. 1665/20 г., СГС, VI-5 състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че указанията на въззивния съд до жалбоподателя не са съответни на обективно съществуващата нередовност на исковата молба. По отношение на установителните искове относно признаване, респ. отричане на определени права, следва въззивният съд да прецени конкретен правен интерес. В този смисъл следва да се прецени дали са допустими установителните искове, съдът да се произнесе и като резултат да премине към разрешаване на спора по същество или ако прецени, че са недопустими да обезсили съдебното решение. Освен това следва да се възприеме твърдението на ищеца относно това, че е изпълнявал главна роля във всички сезони, като поради това му се дължат възнаграждения по силата на закона. Следва да се възприеме и твърдението му, че ищецът е оттеглил колективното управление на неговите права от „Артистаутор“. От значение е моментът на оттегляне на колективното управление на права, като това е въпрос по съществото на спора. Посочени са и твърденията, че всеки от сезоните е използван вторично от продуцента и от лица, на които продуцентът е предоставил права, както и че продуцентът е телевизионна организация, която е използвала филма от тази организация, както и е използвана в други програми на тази организация. От всички изложени обстоятелства от ищеца в рамките на процеса, с първоначалната искова молба и молбите уточнения, се установява, че претенцията му е основава на последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 от сериала с наименование „Под прикритие“ в програмата на БНТ, както и за ползване в други програми на БНТ от продуцента, както и за ползване извън програмите на БНТ. Следва да се изясни на кои дати се твърди, че е извършено предоставено ползване за излъчване от трети лица и на кои лица. Също така следва да се формират претенции съобразно изложените обстоятелства като се посочи какъв е размерът на възнагражденията, относно използването на Сезони 1-4 в и извън програмите на БНТ, както и при предоставени права на трети лица от продуцента за ползване на филмите, както и размера на възнаграждението относно използването на Сезон 5 в и извън програмите на БНТ, както и съобразно правата на трети лица, предоставени от продуцента. Изрично в молба уточнение пред въззивния съд ищецът е посочил, че данни относно получените суми от предоставени права от БНТ в качеството му на продуцент на трети лица, като са изложени твърдения, че БНТ е и продуцент на филма. Така изложените обстоятелства са налагали съдът да даде по-точни указания на ищеца, съобразно изложените твърдения, че следва да формира претенцията си с оглед конкретно изложените обстоятелства и уточни сумите, които претендира по всяко заявено основание. Следва изрично да се разграничи използването на сериала в телевизионните програми на БНТ, която е и продуцент на филма, както и предоставянето на сериала на трети лица. Съдът следва да даде точни и ясни указания на ищеца, включително да посочи с молбата уточнение, кои от посочените нередовности не са отстранени и да се даде възможност да се отстранят. Следва да се изяснят, както е посочено и в определението на въззивния съд от 11.03.2024 г. и кога са предоставени права на „Артисаутор“ за управление на колективни права, кога и какви суми са начислени за сметка на ищеца или получени от ищеца, ако има такива, от кого е оттеглено участието в това сдружение от ищеца. С оглед на тези основни обстоятелства, исковете на ищеца следва да се свържат с търсената от него осъдителна защита. С оглед данните по делото, ищецът има възможност да формулира претенцията си като посочи по всеки от исковете каква сума претендира, като свърже търсената сума с посочените обстоятелства. Обстоятелството, че не е могъл да стори първоначално това, не е актуално, доколкото самият той сочи определени извършени продажби, предоставяне на ползване на сериала срещу бартер и предоставяне на ползване на трети лица. Следователно при твърдение относно наличие на сключен договор от 16.02.2011 г. с три анекса между ищеца, в качеството му на главен актьор и БНТ и „Камера“ ООД като продуценти, както и договор от 25.11.2015 г. между ищеца и БНТ и „Камера ентъртейнмънт“ като продуцент и изпълнителен продуцент относно участие в сериал, сезон 1-4 и сериала сезон 5, както и твърдения за вторично използване на сериала с твърдения за използване в БНТ, в програми на БНТ и предоставяне на трети лица, различни юридически лица, както и публично достъпно на определени интернет адреси, оспорване становището на БНТ, че са платени всички възнаграждения, произтичащи от договорите и анексите, ищецът твърди, че има право на възнаграждение, което е за отстъпване на посочените в чл. 76, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАПСП права – т.е. с твърдение, че не е обхванато от договорите дължимо възнаграждение и се дължи такова. Възнаграждение съгласно предвиденото в чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП – при липса на уговорено възнаграждение за използване на произведението от продуцента и предоставянето му на други ползватели. Възнаграждение поради това, че БНТ е телевизионен оператор, и продуцент при всяко използване на произведението от БНТ Наред с тези искове е предявен и иск за прогласяване нищожност на клауза от т. 4.6 от договор за сезон 5. Формулираните отделно искове за установяване по справедливост на възнагражденията следва да се възприемат като посочване на основание на иска, с оглед изложените твърдения и въззивният съд следва да съобрази налице ли е правен интерес за предявяване на такива искове, като прецени наличието на правна възможност ищецът да предяви осъдителен иск. Направено е от ищеца разграничение на различните основания, на които се дължат сумите според ищеца, като е посочено, че претенцията се основава на обстоятелството, че БНТ е и продуцент на филма, и е използвал сезони 1-4 от Сериала в БНТ, в програмите на БНТ и с предоставянето на трети лица от БНТ в качеството му на продуцент и на ищеца се дължат процент от брутните приходи на продуцента от доходите от предоставено ползване на произведението относно Сезони 1-4, както и по отношение сезон 5, който е използван от БНТ, в програмите на БНТ и предоставян на трети лица от БНТ в качеството му на продуцент на филма. Съответно за всеки един от сезоните следва да се изложат съображения кога и къде е излъчван, както и какви са точно формулираните суми за използване. Липсата на точни и ясни указания на съда, съответни на чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК към страната, съдържащи указание какво не е посочено в исковата молба опорочават обжалваното определение за връщане на исковата молба. Указанията на страните и дадения срок за отстраняване следва да са точни и ясни и да целят отстраняване нередовността на исковата молба, като се съобрази основанието, което ищецът сочи в обстоятелствената част на исковата молба и липсата на конкретно формулиран петитум. Освен това, при отправени изявления от ищеца в срок, съдът дължи да даде повторни указания, в които да конкретизира каква част от съобщените нередовности на исковта молба не са отстранени. При така предявените искове, след дадените указания в определението от 11.03.2023 г., ищецът е представил молба уточнение от 26.03.2024 г., с която се е опитал да отстрани нередовностите на исковата молба, като с оглед на посочените от него данни, въззивният съд е следвало да му даде указания, че следва да посочи точно по всяка от претенциите каква сума претендира. Определянето на основанието на дължимост на сумата, дали действително се дължи в сочения от ищеца размер, ще бъде разгледана с оглед основателността на исковата претенция и съдът ще се произнесе дали формулираното искане относно заплащане на посочените суми, е дължимо. Съдът не може сам да определя претенцията на ищеца. Но е длъжен да даде пълни и подробни указания, как следва да се отстрани нередовността на исковата молба. С посоченeте таблици в молбата уточнение на практика ищецът е посочил дължимите според него суми за главница и лихви и е следвало да формулира и съответен петитум, че иска да му бъдат заплатени. Следователно съдът е следвало да укаже, че не са отстранени изцяло нередовностите на исковете и следва освен по исковете за заплащане на възнаграждение за предоставяне на ползването на сериала сезон 1-5 на трети лица и публично прожектиране, следва да се посочи и сумата, която е формирана от получен бартер на филми както и сумите, формирани от излъчването от БНТ и други програми на БНТ. Следва да се посочи още веднъж, че ищецът формира претенцията си с оглед фактите, които твърди, че са настъпили и са му известни, той трябва да посочи по всеки един от осъдителните искове, каква сума претендира, както и да посочи период на обезщетението за забава. Въпросът на доказване на претенцията е въпрос по съществото на спора. Ищецът дължи да докаже, че искът му е основателен и действително му се следва претендираната сума. Дали съдът ще приложи нормата на чл. 162 от ГПК е въпрос, по който съдът ще се произнесе след анализ на доказателсвтата по делото, включително изслушаните експертизи. Ищецът следва да посочи всички факти и да формулира искане. Съответното тълкуване на нормите, следва да се извърши след посочване на фактите и формулиране на исковете. С оглед на изложеното на ищеца следва да се даде възможност да уточни по размер иска си за заплащане на възнаграждение относно изпълнението от ищеца на главна роля в сериала, както размер на допълнителното възнаграждение от използването от продуцента на произведението. Следва изрично да се формулира освен посочените приходи за предоставяне на трети лица съгласно уточнителната молба от 26.3.2024 г. пред въззивния съд, и иск за заплащане на посочените суми. Липсата на точни указания, свързани с непосочване на неправилността на становището му, че следва да се установи в процеса претенцията, за да формулира точен петитум на исковете към ищеца са накърнили правото му на защита. Ще следва да се отмени определението и да се върне делото за продължаване на производството по него Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение