Определение № 383 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7163/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Д. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила разпореждане №40855 от 01.11.2012 г. по гр. дело №10931/2012 г. на Софийския градски съд. Молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Видно от данните по делото, предмет на молбата за отмяна е разпореждане на Софийския градски съд, потвърдено с определение №10 от 08.01.2013 г. по ч. гр. дело №804/2012 г. на ВКС, III г.о. Софийският градски съд е приел, че в законоустановения срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната жалба според дадените указания по реда на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 1 и чл. 260, т. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, получени от пълномощника му адвокат К. П. на 17.10.2012 г., за уточняване дали обжалва разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване производството, постановено с разпореждане на 19.03.2009 г. по гр. д. № 43236/2008 год. или някакъв друг съдебен акт. Като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт молителят посочва това, че от получения препис от определението на ВКС е направил извод за опит за накърняване на неговите интереси от пълномощника му адвокат К. П.. Според молителя действията на пълномощника му пред първата и втората съдебна инстанция са в противоречие с изискванията на чл.3 ГПК. Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове. То е средство за защита срещу неправилни актове, но само при условие, че неправилността им се обуславя от точно определени основания, изброени в чл. 303 ГПК. Изброяването в случая е изчерпателно /numerus clausus/. Изложените твърдения на молителя не сочат на нито едно от тях. Ето защо молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.