Определение № 560 от 14.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3490/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Ю. Б.” АД [населено място] срещу определение №2462/12.08.2013 год. по в. ч. гр. д. №2031/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми гр. състав в частта в която въззивният съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №13244/10.12.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. №20261/2012 на Районен съд [населено място], VІІІ гр. състав, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта против длъжника К. И. М. и [фирма] е осъдена да заплати направените във въззивното производство разноски. В касационната частна жалба са направени оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска се отмяна на определението и постановяване на друго такова, с което да се допусне незабавно изпълнение срещу длъжника К. И. М.. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Независимо от това същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.. Съгласно т.8 от ТР №4/2013 год., постановено по Тълкувателно дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, постановени в заповедното производство. Доколкото в случая предмет на обжалване е именно въззивно определение постановено в рамките на заповедното производство, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане,а образуваното по нея производство да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.