Определение № 2296 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. А. В., срещу определение № 760/19.03.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по в.гр.д. № 772/2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя на основание чл. 230 ГПК за възобновяване на спряното производство. В частната жалба се излагат доводи, че определението на апелативния съд, срещу което е подадена частната жалба, е неправилно и следва да бъде отменено и да бъде възобновено производството по делото. Излага твърдения в частната жалба, че за да постанови спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК поради установяване на престъпно обстоятелство, САС е взел предвид определение №1526 от 21.03.2024 г. по ч.н.д. №1874/2024 г. на СГС, с което е отменен отказ да се образува ДП по пр.пр. №9847/23 г. на СГП. Сочи, че по делото е приложено постановление от 17.10.2024 г. по пр.пр. №9847/2023 г. на СГП, с което отново е прекратено наказателното производство и с определение №4130 от 16.12.2014г. по ч.н.д.№7168/2024 г. на СГС окончателно е потвърдено прекратяването. Изтъква, че това се е случило и по всички преписки и жалби на А. М., подадени срещу жалбоподателя. Постъпило е писмено възражение от ответницата по жалбата А. Б. М., в което изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Сочи, че с постановление на прокурор от ВКП от 14.02.2025 г. са отменени постановления на АП София и на СРП и е постановено да се изпратят материалите на друг отдел на ВКП за преценка за присъединяване по друга преписка на ВКП и съответно на СРП. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на А. М. Б. срещу решение №260043 от 09.01.2023 г. по гр.дело №4491/2019 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл. 496, ал.3 ГПК за прогласяване недействителност на публична продан на ½ ид.ч. от недвижим имот в гр.София по изп. дело №711/2015 г. на ЧСИ, по която на 27.11.2017 г. В. В. е обявен за купувач и по чл. 108 ЗС за признаването на жалбоподателката М. за собственик на същия имот и осъждане на В. да й предаде владението. С определение от 07.06.2024 г. САС е спрял производството по в.гр.дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За да постанови спиране на производството, съдът се е позовал на приложено определение № 1526 от 21.05.2024г. по ч.н.х.д. № 1874/2024 г. на СГС, постановено на основание чл. 213, ал. 4 НПК, с което са отменени постановленията от Софийска градска и Софийска апелативна прокуратури, с които по пр.пр. № 9847/23 г. е отказано образуването на досъдебно производство и е върнато делото на Софийска градска прокуратура с указания за образуване на досъдебно производство за разследване на посочените в обстоятелствената част престъпления. Посочените в определението на СГС престъпления са две: по чл. 309 НК, евентуално чл. 316 НК, по отношение на пълномощно от 15.05.2017 г., с което бившият съпруг на А. Б. М. – М. М./който не е страна по делото/ е упълномощил адвокат В. Г. и ответника В. В. с правата да го представляват пред ЧСИ П. за участие в процесната публична продан и по чл. 282, ал. 1 НК, с цел проверка на действията на служители на ЧСИ, предприети във връзка с изпълнителното производство и проведената публична продан относно спорната идеална част от апартамента. В мотивите си въззивният съд е посочил, че подлежащите на установяване обстоятелства във връзка с посочените престъпни състави са от значение за изхода на гражданското дело. След подадена частна жалба от В. А. В. срещу определението на САС за спиране на производството с определение №3649 от 17.07.2024 г. на ВКС, постановено по гр. дело № 1294/25 г. е потвърдено определението от 07.06.2024 г. за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Изискана е от САС информация за движението по посочени пр.пр. и ДП 15288/23, пр.пр. № 10690/23 г. и е постъпил отговор от СРП от 23.01.2025 г., че е постановено прекратяване на посочените преписки от СРС, но по жалба на А. Б. както до СРС, така и до ВКП не е влязло в законна сила. Също така е приложено постановление от 14.02.2025 г. на прокурор от ВКП, с което е отменено постановление изх. № 3874/11.11.2024 г. на АП София, потвърденото с този акт постановление изх. № 17120/27.08.2024 г. и потвърденото постановление изх.№147003/30.07.2024 г. на СРП и в мотивите на което се сочи, че е проверявана и пр.пр. № 9847/23 г. Направено е заключение, че разследването по пр.пр. № 17120/24 г. във връзка с процесния имот на М., за който твърди, че й е отнет чрез документна измама, при използване на неистинско пълномощно следва да бъде продължено, като се прецени дали законосъобразно е образувана преписката чрез отделяне на материали от основната пр. пр. № 10690/23 г. на СГП. Посочено е още, че тази преценка е следвало да се направи от компетентния прокурор от отдел специализиран на ВКП, поради което е разпоредено материалите да се изпратят на отдел Следствен на ВКП. С обжалваното определение на САС е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възобновяване на спряното производство, поради това, че въпреки извършените процесуални действия, за да се установи, че са отпаднали пречките за движение на делото, от събраните доказателства не се обосновава извод, че тези пречки са отпаднали. Настоящият състав споделя крайния извод в обжалваното определение. С оглед на приложените доказателства, събрани от въззивния съд, както и с оглед на посоченото в частната жалба определение №4130/16.12.20024 г., постановено от СГС, по ч.н.д. №7168/24 г. се установява, че е потвърдено постановление от 13.03.2024 г. по пр. пр. №19307/23 г. на СГП за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като висящото досъдебно производство по пр. пр. №9847/23 г., ДП №3286 ЗМ-103/24 г. на ГД на „НП“ МВР /цитирани в определението на САС за спиране на гр.производство/ е пречка да се образува ново досъдебно производство за същото престъпление и лица. Постановено е материалите по пр.пр. № 9847/23 г. и № 19307/23 г. и жалба от 29.10.2024 г. да се върнат на СГП за свързване и администриране с оглед на образуване производство с предмет по чл. 243 НПК и за което няма доказателства по делото да е приключило. В тази връзка неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че окончателно с посоченото определение № 4130 от 16.12.2024 г. по ч.н.д. № 7168/24 г. на СГС е потвърдено прекратяването на нак. производство по посочената преписка- № 9847/23 на СРП. Потвърдено е постановление за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено от САП, но по друга преписка и поради това, че вече има образувано друго нак.производство, но за посочената и която е от значение не са представени доказателства да е приключило производството. Още повече, че към отговора на частната жалба е приложено определение на САС от 04.03.2025 г., постановено по в.ч.н.д. № 250/25 г., с което е отменено определение на СГС, с което е оставена без разглеждане жалба от 29.10.2024 г. на А. М. срещу постановление от 17.10.2024г. на СГП, с което е било прекратено нак.производство по ДП ЗМ 103/24 г., пр. пр. № 9847/23 г. на СГП, образувано и водено за престъпление по чл.282, ал.1 НК и е върнато делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. Няма данни да е постановен окончателен съдебен акт. Поради което правилно въззивният съд след анализ за доказателствата, събрани и чрез изискване на информация за висящите нак. производства за разследване на престъпленията, от значение на изхода на гр.дело, посочени в определението на спиране и което разследване не е приключило, е приел, че не са отпаднали пречките за движението на делото и е оставил без уважение молбата за възобновяване на спряното в.гр.дело. Следва да се посочи, че няма пречки жалбоподателят, така и въззивният съд да проявят активност, което е и задължение за съда с оглед на чл.230, ал.1 ГПК да вземе необходимите мерки, като своевременно изиска сведения дали е приключило разследването за посочените престъпления. Предвид изложеното, атакуваното в настоящото производство определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,