Определение № 411 от 29.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1394/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 726 / 13.11.2013г. по ч.т. д. № 759 / 2013г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за определяне на срок при бавност във връзка с необразуване на самостоятелно исково производство по обратен иск, неприет за съвместно разглеждане с главен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него молба за определяне на срок при бавност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на обжалване е определение, с което се отхвърля молба за определяне на срок при бавност. Съгласно чл.257, ал.2, изр.3-то ГПК, този акт не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу него частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, на основание чл. 257, ал. 2, изр. 3-то ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение