Определение № 1445 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Г. Х. Н. от АК- В.Т., пълномощник на ответника по жалбата П. С. М. с която се иска допълване на определение № 5948/18.12.2025 г. по гр. д. № 3522/2025 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство в полза на адв. Н., защитавал ищеца при условията на оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 от ЗА, съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, към датата на сключване на договора за правна помощ с представляваното лице, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба. Ответникът по молбата- Електроразпределение Север“ АД, [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал писмен отговор, като е изразил становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката. Съгласно § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗА, до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА при определяне на възнагражденията се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет. Според чл. 36 ал.3 ЗА при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съобразно практиката на СЕС: дело С- 438/22, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери за адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, но не са обвързващи, а подлежат на преценка. В конкретния случай като съобрази критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗА, в т.ч. действителната фактическа и правна сложност на делото- предмета на делото- касационна жалба срещу въззивно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, последният от които оценяем - с цена на иска 42 853,08 лв.; спорността на релевантните факти; поддържаните с касационната жалба доводи и възражения и зададените 6 правни въпроса с искане за допускане на касационно обжалавне; извършената от адв. Н. работа по делото в касационното производство - чрез подаване на писмен отговор, което от своя страна предполага запознаване със съдържанието на касационната жалба, както и с въззивното решение /отговора съдържа разглеждане и отговор на всички поставени въпроси и съображения на касатора/, настоящият съдебен състав намира, че на адв. Н. следва да бъде определено възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер на 3000 лв. без ДДС за защита в касационното производство. При съобразяване на приетото в решение от 23.10.2025 г. по дело С - 744/23 г. на СЕС, върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в общ размер на 3000 лв., следва да се начисли и ДДС. Така определеното допълнително възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС следва да се присъди в равностойност му в евро - в размер на 1840,65 евро. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение