Определение № 7 от 06.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2018 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба В. П. П. ,чрез адв Н. И.-А. за изменение на решение №246 от 20.01.2020г на ВКС ІІІ г.о, постановено по настоящето гр. дело №4881/2020г, в частта за разноските ,присъдени за защита на ищцата от адвокат в касационната инстнация. С решението в полза на ищцата В. П. П. са присъдени разноските за всички инстнации,като за последната инстанция в тежест на ответника по иска е присъдена сумата от 600 лева. В молбата се изтъква ,че съдът не е взел под внимание наличието на два договора за правна защита и съдействие в касационното производство.С първия договор от 30.10.2018г е договорено и платено възнаграждение от 800 лв ,на етап изготвяне на касационна жалба с изложение. След допускане на въззивното решение до касационно облжалване е сключен договор с дата 26.11.2019г, за защита и процесуално представителство. В молата се поддържа ,че по него е заплатено възнаграждение от 800 лв, така е означено и в представения списък по чл. 80 ГПК/л.№139 по описа на делото/.Молбата е тези разноски да се присъдят за разликата до пълния им размер от 1600 лева. Ответникът Болница за продължително лечение и рехабилитация [населено място] е депозирал становище, с което оспорва срока за сезиране,евентуално поддържа възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Изтъква се чл.78, ал.5 ГПК. Съдът е констатирал разноски в размер на 600 лв, като е направил извод че в този размер възнаграждението не е прекомерно. Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима.Същата е депозирана по пощата на 20.02.2020г, както е удостоверено и едномесечният срок е спазен Приложеният от молителката списък по чл. 80 ГПК / л.№139 от делото / е бил представен своевременно преди проведеното съдебно заседание.В неговото съдържание не е пропуснато посочването на разноски на страната, както ответникът поддържа. По същество молбата е частично основателна. Действително, ищцата в касационното производство е заплатила в полза на адв.Н. И.-А. възнаграждение съгласно два договора за правна защита и съдействие, като наличието на първия договор с дата 30.10.2018г ,по която е договорено и платено в брой възнаграждение от 800 лв, настоящият съд е пропуснал при сумирането на разноските. По втория договор с дата 26.11.2019г ,който е имал за предмет защита и процесуално представителство след допускане на касационно обжалване ,твърдението на страната за платено възнаграждение от 800 лв не кореспондира с доказателствата по делото. В този договор /л.№132 от делото / е договорено възнаграждение в размер на 600 лева и за същото изрично е удостоверено плащане в този размер Договор е сключен допълнително ,за процесуално представителство, което предпоставя и разглеждане на делото в съдебно заседание по същество от последната инстнация и не може да се счита, че провеждането на това единствено съдебно заседание увеличава по право адвокатското възнаграждение, изобщо и в частност над размера по договора. Възражението на ответника по чл. чл.78, ал.5 ГПК следва да се обсъди по същество за разликата, заявена с молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, до размера на установените като платени 1400 лева. Това са разноските, за които е приложимо законовото основание на чл.78, ал.1 ГПК. Няма пречка адвокатското възнаграждение да се уговори по начина, осъществен при защитата на ищцата като касационен жалбоподател: първоначално до етапа на селектиране на касационните жалби от ВКС като се плати възнаграждение за изготвяне на касационна жалба,а при допускане на касационно обжалване по нея - с допълнителен договор.При възражение за прекомерност възнаграждението за съответната инстанция се преценява сумарно.Спорът е трудов,произнесени са двата иска по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ, присъдено е и обезщетение в размер на 4500 лв.При действащата тогава редакция на чл.7, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004 на ВАдвС,минималното възнаграждение по паричния иск е 545лв., а по другите два иска е 560лв/поради препращане към ПМС №320/2018г/ Делото е с фактическа и правна сложност, което обосновава договоряне и заплащане на възнаграждение над минималния размер. Възнаграждението от 1400 лв не надвишава значително и неоправдано минималното по наредбата и е дължимо. По реда на чл.248 ГПК определението следва да се измени да се присъди разликата до този размер, като чл. 78, ал.5 ГПК не следва да се прилага. По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.