Определение № 9879 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. Т. З. от гр.Димитровград, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, против Определение № 1191/21.07.2026 г., постановено по адм. дело № 54/2026 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена молбата на П. Т. З. от гр.Димитровград за присъединяване към протеста на Окръжна прокуратура Ловеч срещу оспорени текстове от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч /Наредбата/, приета от Общински съвет – Ловеч с Решение № 5/20.11.2015 г., многократно изменяна, последно изменена и допълнена с Решение № 467/31.07.2025 година на Общински съвет – Ловеч, в сила от 02.09.2025 година, както и молбата на П. Т. З. чрез адв.Бойчев от АК-Хасково за предявяване на иск заедно с оспорването по реда на чл.204, ал.2 от АПК. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - Общински съвет Ловеч, в писмено отговор, подаден от упълномощен процесуален представител, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за допустима- срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Ловеч е образувано по протест на прокурор от ОП Ловеч срещу чл.53,ал.1,т.18 /с изкл. на т.18.3/ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч /Наредбата/, приета от Общински съвет – Ловеч с Решение № 5/20.11.2015г., последно изм. С решение №467/31-.05.2025г., в сила от 02.09.2025г./. След съобщаване на оспорването по реда на чл.188 АПК е постъпила молба от П. Т. З. за присъединяване към протеста в частта относно атакуваните чл.53,ал.1,т.18.1 и чл.52,ал.1,т.18.9. Обосновава правния интерес с многократни посещения на гр.Ловеч с личния му автомобил като постоянен читател на Регионалната библиотека, посетител на музеи и страна по водени дела в АС Ловеч, с опасността от заскобяване на управляваното от него лично МПС и с необходимостта от заплащане на цена за паркиране на платените паркинги. За да не допусне встъпването на П. Т. З. като страна по адм. дело №54/2026г. по описа на АС Ловеч, тричленният състав на АС Ловеч е приел, че молителят няма правен интерес за това по смисъла на чл.189,ал.2 вр. С чл.186,ал.1 АПК. Определението на Административен съд Ловеч е правилно. Обосновани са фактическите изводи на АС Ловеч за недоказаност на посещения и ползване на услугите за платено паркиране на територията на Община Ловеч от молителя като водач и собственик на МПС. Доказано е, че молителят е с постоянен и настоящ адрес извън Община Ловеч, както и че същият притежава лек автомобил и свидетелство за правоуправление на МПС. Не е установено обаче, че представените от него касови бонове за заплатени входни такси на музеи и галерии на територията на община Ловеч са заплатени и ползвани от него, както и същият да е ползвал услугите на Регионалната библиотека след 2019г., от когато е читателската му карта. Не е доказано, че за заплатеното паркиране чрез интернет приложение услугата е ползвана от молителя и е заплатена от него. От правна страна е законосъобразен изводът на съда, че дори и да е установено инцидентно паркиране и посещение на молителя на територията на Община Ловеч, то това обстоятелство само по себе не установява неговия правен интерес да оспорва съответните подзаконови нормативни текстове, с които се регулират цените за заплащане на платено паркиране и на такса за принудителна мярка с технически средство тип „скоба“ за Община Ловеч. Инцидентният характер не предпоставя трайно засягане на права, свободи или законни интереси, още повече, че оспорените текстове са изменение в сила от м. септември 2025г., след която дата няма данни и твърдения за посещения от страна на молителя на гр.Ловеч или за установен център на негови интереси на същата територия. Както правилно е посочил административният съд правният интерес не е абсолютен и следва да бъде установен от молителя, който се позовава на него. Обстоятелството, че същият няма трайна и конкретна връзка – професионална, семейна, лична или друга с населените места на Община Ловеч, позоваването на ноторно известното на първоинстанционния съд обстоятелство за наличие на достатъчно неплатени паркинги в гр.Ловеч, води до извода, че не ес доказва наличие на пряк и личен правен интерес у П. З. от оспорване на цитираните подзаконови нормативни текстове. Липсва абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, а именно - правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4, вр. чл. 186 АПК. Също така, съобразно данните от друго водено дело пред АС Ловеч и от ноторно известните на съдилищата данни за множество водени дела от същото лице на територията на РБ по оспорване на подзаконови нормативни актове, издадени от общински съвети, обоснован се явява и изводът на първоинстанционния съд за злоупотреба от страна молителя с процесуални права с цел получаване на договорените адвокатски възнаграждения при евентуален положителен изход на спора. При тези съображения изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за присъединяване към протеста и встъпване на молителя в процеса като заинтересована страна е обосновано и законосъобразен. Обжалваното определение не страда от поддържаните с частната жалба пороци - отменителни основания, поради което и следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал.2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,