Определение № 4392 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3017/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, гр. София, срещу разпореждане № 2268 от 05.06.2024 г. по в. гр. д. № 3081/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която в полза на М. М. е издаден обратен изпълнителен лист срещу жалбоподателя за сума в размер на общо 26 706, 99 лв. Подадена е и частна жалба от М. Б. М. срещу посоченото разпореждане в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката в останалата му част - за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху горната сума. Частните жалбоподатели считат определението за неправилно, поради което искат отмяната му. Ответната страна по първата жалба М. Б. М. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Ответното дружество по втората жалба също счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в определения от съда срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че в рамките на изпълнителни производства, образувани въз основа на изпълнителни листове, издадени на основание съдебни решения, които впоследствие са били отменени от ВКС в производството по чл. 307 ГПК, от патримониума на М. М. е събрана сума в размер на общо 26 706,99 лв. Посочил е, че в случая са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3, във връзка с чл. 309, ал. 2, изр. 2 ГПК, т. е. в полза на молителката следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу ищеца за посочената сума. Действително към момента М. М. дължи нови съдебни разноски в полза на дружеството, във връзка с постановеното решение на Софийския апелативен съд и определение по чл. 288 ГПК на ВКС, за които е издаден следващ изпълнителен лист, но това не съставлява пречка процесната молба да бъде уважена. Апелативният съд е приел за неоснователна молбата на молителката в останалата й част, а именно за издаване на обратен изпълнителен лист и за законната лихва върху сумата от 26 706,99 лв., тъй като изричната редакция на посочените законови текстове не позволява да бъде издаден изпълнителен лист за законна лихва. По частната жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД: Съгласно чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Цитираната разпоредба материализира общия принцип в българското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. Връщането се следва по силата на закона. Съгласно т. 1 от ППВС № 1/1979 г., когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено, връщането на даденото се основава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не се осъществява по общия исков ред, а по този на чл. 229, ал. 2 ГПК (отм.), във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 241, ал. 2, изр. 3 ГПК (отм.). Аналогичните сега разпоредби на действащия ГПК са чл. 245, ал. 3 и чл. 309, ал. 2, изр. 2, които предвиждат, че ако решението бъде отменено и новото решение е различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК, а именно съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. В настоящия случай следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, присъдени с решението, което е отменено, като разноските по изпълнителното дело също следва да се понесат взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае за суми внесени по изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право (в този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в определение № 295 от 28.06.2011 г. по ч. гр. д. № 228/2011 г., ІІ г. о.; определение № 314 от 30.12.2011 г. по т. д. № 450/2010 г., ІІ т. о., и определение № 243 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 221/2012 г., І г. о.). По частната жалба на М. Б. М.: Налице е практика на ВКС, обективирана в определение № 11 от 08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 520/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с която се приема, че длъжникът по индивидуално принудително изпълнение може да търси връщане на даденото от кредитора, чието изпълнително основание е отпаднало с отмяна на съдебното решение и отричане със силата на пресъдено нещо на „изпълняемото му право“. Този длъжник разполага със защитата по чл. 245, ал. 3 ГПК и възможността да търси принудително недължимо платеното, заедно със законната лихва. Кредиторът, удовлетворен в рамките на принудителното изпълнение въз основа на влязло в сила осъдително решение или такова, удостоверяващо предварително изпълняемо право, следва да върне полученото след отпадане на изпълнителното основание, тъй като това получено по принудителен ред вземане е отпаднало и не съществува поради отмяна и отхвърляне на първоначално уважени осъдителни искове. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 ГПК изключва исковия ред на защита, поради което и вземането по обратния изпълнителен лист следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от датата на която е изпълнено недължимото плащане - т. е. неоснователното разместване на блага. Настоящият състав на ВКС изцяло възприема изложените по-горе съображения в цитираното определение, поради което намира обжалваното разпореждане в тази му част за неправилно. В случая с молбата за издаване на обратен изпълнителен лист страната е поискала да й се върне събраната по принудителното изпълнение сума от 26 706,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и именно от тази му същност произтича и възможността, без самостоятелен исков процес, когато както главното парично вземане, така и законната лихва са определени по своя размер и падеж, тази лихва /доколкото е поискана/ да се присъди по реда и на основание чл. 245, ал. 3 ГПК, респ. да се издаде изпълнителен лист за нея, заедно с недължимо платеното. В тази насока е и практиката на ВКС - определение № 314 от 30.12.2011 г. по т. д. № 450/2010 г., II т. о., определение № 1061 от 30.12.2011 г. по т. д. № 575/2011 г., II т. о., определение № 90 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 3376/2007 г., IV г. о., и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че е отпаднало основанието за получаването от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД на посочената сума, поради което дружеството следва да я плати на молителката, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2018 г. - датата на плащането, за която същият следва да бъде осъден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,