Определение № 9949 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Р. Б., чрез адв. В. Цветанова като процесуален представител, против определение № 1167 от 22.05.2026 г., постановено по адм. дело № 210/2026 г. по описа на Административен съд – Перник. Сочи се неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърденията са, че предявената жалба за нищожност на разпоредби от правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на община Горна Малина е допустима и основателна, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за разглеждане на спора по същество. Ответникът – Общински съвет – Горна Малина, чрез пълномощника си адв. Д. Стефанов, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспореното определение за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата за нищожност, предявена от Т. Р. Б., А. Р. Б., И. И. Г. и П. С. П. срещу чл.15, ал.3 и чл.15, ал.4 от текстовата част /правилата и нормативите за прилагане/ на Общия устройствен план на община Горна Малина, одобрен с решение № 50/19.05.2017 г. на Общински съвет – Горна Малина, като е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт. Установено е, че предмет на обжалване са чл.15, ал.3 и ал.4 от Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план /ОУП/ на община Горна Малина, с които са въведени ограничения при промяна на предназначението на територии с общо предназначение – земеделски и горски, за водни площи и течения, транспорт и комуникации и техническа инфраструктура. Констатирано е, че обжалваните разпоредби са част от плана, който съдържа текстови и графични материали и тъй като е приет при действието на чл.215, ал.6 ЗУТ /редакция, ДВ бр.82/2012 г./, която разпоредба е процесуална и изрично изключва възможността за съдебно обжалване на ОУП, то жалбоподателите не разполагат с процесуалното право на жалба както за незаконосъобразност, така и за нищожност. Допълнително недопустимостта на оспорването се обосновава с невъзможност за самостоятелна проверка за валидност на отделни текстове от нормативните предписания към ОУП без ясно очертаване на допустим процесуален предмет, доколкото правилата и нормативите действат във функционално единство с графичната част на плана. Постановеното определение е правилно. Настоящият касационен състав изцяло възприема решаващият извод на административния съд за недопустимост на оспорването на основанието по чл.159, т.1 АПК поради забраната за обжалване на общите устройствени планове, въведена с чл.215, ал.6 ЗУТ, действала към момента на приемане на процесния акт. Спор по делото относно предмета на предявената жалба липсва. Искането е за прогласяване за нищожни на разпоредбите на чл.15, ал.3 и ал.4 от Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на община Горна Малина, приет с решение № 50/19.05.2017 г. на Общински съвет – Горна Малина, в съответствие с което се е произнесъл съдът с постановеното определение. Наведените в частната жалба оплаквания за подменен предмет на оспорване са неоснователни. Противно на поддържаните от жалбоподателя доводи, преценката за допустимост е извършена надлежно съобразно правилото на чл.215, ал.6 ЗУТ, приложимо по отношение на общи устройствени планове, тъй като оспорените норми са текстови материали към съдържанието на плана и неразделна част от същия, съставляващи правила и нормативи за прилагането му / арг. чл.19, ал.1 вр. с чл.18, ал.3, т.4 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове/. В съответствие с предмета на оспорване, съдът е приложил закона правилно. Юридическите факти се регулират от закона, действал по време на проявлението им, т.е. дали административният акт подлежи на обжалване се определя от процесуалния закон към момента на издаването /приемането му. Както се посочи, ОУП на община Горна Малина, част от който са правилата и нормативите за приложението му, вкл. процесните норми на чл.15, ал.3 и ал.4, е приет с решение № 50/19.05.2017 г. на Общински съвет – Горна Малина и е влязъл в сила на 19.06.2017г., като към този момент действа разпоредбата на чл.215, ал.6 ЗУТ, която предвижда необжалваемост на общите устройствени планове и техните изменения. Следователно, съдебният контрол е изключен по силата на цитираната законова норма, която е процесуална, поради което с обявяването й за противоконституционна с решение № 14 от 5.10.2020 г. по конст. дело № 2/2020г. на Конституционния съд на Република България, не се преурежда по нов начин възможността за обжалване на влезлите в сила ОУП, а актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на КС в сила – чл. 151, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България. Неприложима е и разпоредбата на чл.127, ал.12 ЗУТ, приета въз основа на решението на КС, с която се допуска обжалване на ОУП. Тази норма също е с процесуален характер и има действие занапред, тъй като липсва изрична законова норма, с която да й е придадено обратно действие. От изложеното следва, че решението на КС и новата разпоредба на ЗУТ нямат обратно действие и са неприложими по отношение влезли в сила ОУП, какъвто е процесният, поради което изводът на съда за недопустимост на подадената жалба е правилен. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - определение № 5985 от 16.06.2022 г. по адм. д. № 3250/2022 г. на петчленен състав на ВАС; определение № 6475 от 29.06.2022 г. по адм. д. № 3251/2022 г. на ВАС; определение № 1681 от 22.02.2022 г. по адм. д. № 1474/2022 г. на ВАС, определение № 9903 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2022 г. и редица други. Доводите на жалбоподателя, че в случая се иска прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, поради което жалбата е допустима, са неоснователни. Невъзможността за съдебно оспорване по процесуалния закон към момента на издаване/приемане на административния акт включва хипотезите на нищожност и на унищожаемост. Позицията за недопустимост на прекия съдебен контрол е важима както по жалбата за отмяна, така и по искането за обявяване на нищожност на актовете. Налице е отрицателната предпоставка по чл.159, т.1 АПК за допустимост на предявената жалба и обжалваното определение за прекратяване на производството по делото на посоченото основание е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение