Определение № 186 от 05.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 72/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. вх.№ 5097/15.07.2014 г., обозначена като „№ 9”, конкретизирана с молба вх.№ 5617/14.05.2015 г., според уточнението в която се иска отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила първоинстанционно решение № 17 на Врачанския ОС от 5.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г., постановено на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, с което е била обявена неплатежоспособността му като ЕТ с начална дата 30.12.1998 г., открито е било по отношение на него производство по несъстоятелност и той е бил обявен в несъстоятелност - вкл. с прекратяване на дейността му и с назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите. При обосноваване основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК молителят се позовава на ново писмено доказателство – Справка, издадена на 07.10.2014 г. на основание Наредба № 22 на БНБ. Ответната страна [фирма] възразява по основателността на молбата за отмяна вх.№ 5097/15.07.2014 г., но не е изразила становище по уточняващата молба вх.№ 5617/14.05.2015 г. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира следното: Решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта за неплатежоспособността на длъжника и определяне началната й дата действа по отношение на всички, поради което има сила на присъдено нещо по см. на чл. 297 ГПК и попада в обсега на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол. От тава следва, че решението, чиято отмяна се иска е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол при наличие на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК основания. Към молбата са приложени писмени доказателства, въпросът за характера им като новооткрити подлежи на разрешаване не в настоящето производство, а при разглеждането й по същество, за което молителят е освободен от държавна такса. Изложеното налага извода, че молбата за отмяна като подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК е процесуално допустима и следва да се допусне за разглеждане по същество в открито съдебно заседание за преценка на основателността й. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение