Определение № 3452 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Димитрова против определение № 9431 от 01.11.2023 г., постановено по адм. д. № 8165/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главния архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София-град, на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Т. Димитрова срещу заповеди с рег. №№ САГ23-РА-30-400, САГ23-РА-30-401, САГ23-РА-30-402, САГ23-РА-30-403, САГ23-РА-30-404, САГ23-РА-30-405, САГ23-РА-30-406 и САГ23-РА-30-407, всички от 25.07.2023 г. на главния архитект на Столична община с които, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Столична община - район „Сердика“, да премахне незаконни строежи, представляващи постройки, обозначени с номера от 3 до 10 без идентификатори в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София (КККР), с подробно описани размери, находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1378 по КККР, общинска собственост с административен адрес: [жк], [адрес], гр.София и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за Т. Димитрова не е налице правен интерес от оспорване на посочените по-горе заповеди, предвид, че не е техен адресат, не е собственик или извършител на строежите, чието премахване е разпоредено с посочените по-горе заповеди. Съдът излага съображения, че в производството по оспорване на заповеди, издадени на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, страни са единствено органа, издал административния акт и адресата на задължението за премахване на незаконния строеж, който в случая се явява кметът на район „Сердика“ – Столична община. Констатира, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства да е собственик на строежите, находящи се в имот с идентификатор 68134.508.1378 по КККР, находящ се на [улица], предмет на посочените заповеди за премахване или техен възложител, въпреки дадената й възможност с разпореждане на съда от 08.09.2023 г.(л.116). Констатира, че от приложено по делото заявление от 06.07.2023 г. до кмета на район „Сердика“ – Столична община (л.90) е видно, че Димитрова претендира да е собственик на строеж, находящ се на [адрес] с идентификатор 68134.508.1376.1 по КККР, за който прилага документи за собственост. Съдът приема, че Димитрова не е страна в развилото се административно производство пред главния архитект на Столична община като въпреки дадената й възможност, не представя документи за собственост или за други вещни права върху имота, в който са изградени строежите и не е субект на възложеното с изброените заповеди задължение за премахване. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че за Т. Димитрова не е налице правен интерес от оспорване на заповеди с № № САГ23-РА-30-400, САГ23-РА-30-401, САГ23-РА-30-402, САГ23-РА-30-403, САГ23-РА-30-404, САГ23-РА-30-405, САГ23-РА-30-406 и САГ23-РА-30-407, всички от 25.07.2023 г. на главния архитект на Столична община. Наличието на правен интерес от оспорване на административен акт представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба №13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая адресат на оспорените заповеди е Столична община – район „Сердика“, в качеството на собственик на земята, върху която са изградени незаконните строежи. Жалбоподателката не е адресат на тези заповеди и не се легитимира като собственик на посочените в тези заповеди строежи, нито като техен извършител или възложител и следователно заповедите не създават задължения за премахване, нито накърняват нейни права върху разпоредените за премахване строежи. Следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства (л.12) е видно, че със заповеди с № № САГ23-РА-30-422, САГ23-РА-30-423, САГ23-РА-30-424, САГ23-РА-30-425, САГ23-РА-30-426, САГ23-РА-30-427, САГ23-РА-30-428, САГ23-РА-30-429 и САГ23-РА-30-430, всички от 25.07.2023 г., издадени от главния архитект на Столична община е разпоредено премахването на незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1376, за който жалбоподателката претендира, че притежава документи за собственост, но тези заповеди не са предмет на обжалване в това производство. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че съдът неправилно отказва да допусне извършване на съдебно-техническа експертиза за установяване на факта коя от сградите е нейна собственост. Т. Димитрова не се легитимира като собственик, възложител или извършител на която и да било сграда в ПИ с идентификатор 68134.508.1378, за да се допусне извършването на експертиза. Освен това самата жалбоподателка твърди, че сегашното състояние на сградата е променено, както и на съседните постройки, които са частично премахнати. Сградите не са нанесени в КК и КР, тяхното състояние в настоящия момент не съответства на описанието в оспорените заповеди, в каквато насока са и приложените по делото доказателства, като при тези факти и доказателства по делото, назначаването на съдебно-техническа експертиза е безпредметно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,