Определение № 93 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК. “С”Е. са подали частна жалба срещу определение № 904 от 29.10.2009 г. по гр.д. № 900 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на касатора срещу определение от 23.09.2009 г. по гр.д. № 379 от 2008 г. на Районен съд, гр. К.. Инвокира оплакване за неправилност на определението защото счита, че определението по чл.121ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. Ответника К. “С“ със седалище в гр. К. не е депозирал отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е неоснователна. Плевенския окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на касатора срещу определението, произнесено в открито съдебно заседание от 23.09.2009 г. от Районен съд, гр. К. защотож е счел, че то не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от решението. “С”Е. в частната си касационна жалба подържа, че се атакува определение постановено по реда на чл.121 ГПК. Всъщност определението, което е поставеното от първостепенният съд и което е предмет на обжалване касае отказ за оставяне на делото без движение за изясняване на цената на иска, предявен за ревандикация на движими и недвижими вещи. Именно за това обосновано въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу това определение като подробно е посочил, че то не прекратява съдебното производство и за него не е предвидено самостоятелно обжалване. Касираният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,