Определение № 1051 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 639/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. К. против определение № 5645 от 04.12.2024 г. постановено по гр. д. № 4276/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, IІ ГО, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 25017441 от 18.07.2024 г., подадена от частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 260338/02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16055/2016 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок и в нея са изложени аргументи, обосноваващи основателността й. Жалбоподателят заявява, че е узнал за влизане в сила на решението след постановяване на определението на ВКС, запознал се е с доказателствата по делото и е констатирал,че представената скица липсва. Счита, че липсата на скицата е довело до неправилни изводи в постановеното съдебно решение. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба Министерство на културата е депозирало отговор, с който оспорва жалбата. Възразява, че по отношение на жалбоподателя решение № 260338 от 02.10.2020г е влязло в сила на 23.06.2021г. Възразява, че срокът за подаване на молба за отмяна на решението е тримесечен от узнаване на новото обстоятелство и е изтекъл считано от 30.12.2021г. Моли жалбата на С. К. да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Второ отделение на ВКС е оставил без разглеждане молба на С. К. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 16055/2016 г. по описа на Софийски градски съд, като е установил наличието на две различни процесуални пречки за разглеждане по същество на подадената молба. Съдът е приел, че молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на соченото в нея основание за отмяна, необходимо съгласно разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че развитите оплаквания от К. касаят правилността на съдебното решение, а по отношение на представеното ново доказателство- скица не е обосновано каква е връзката й със спора. На следващо място съдът е установил, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен тримесечен срок. Посочил е, че скицата е издадена на 30.12.2021г, решението по отношение на К. е влязло в сила на 23.06.2021г, при което може да се направи извод, че срокът по чл.305,ал.1, т.1 от ГПК е изтекъл и молбата е недопустима. Установява се по делото, че решение № 260338/2020г по гр.д. № 16055/2016г е обжалвано с касационна жалба от С. К., образувано е гр.д. № 4106/2020г по описа на ВКС. По това дело с определение от 23.06.2021г състав на Първо гражданско отделение на ВКС не допуска касационно обжалване на решението на СГС. С определение от 19.04.2024г по гр.д. № 4689/2022г по описа на ВКС съдът се е произнесъл по касационната жалба против решение № 260338, подадена от други страни в производството, като отново не е допуснато решението на СГС до касация. С молба от 18.07.2024г С. К. е поискал отмяна на решение № 260338/2020г, на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК като е развил съображения по съществото на спора, посочил е, че е заинтересован от отмяната на съдебното решение и е представил ново доказателство, скица от 30.12.2021г. Посочил е, че снабдяването със скицата е станало по-късно и не е представена по делото не поради процесуална небрежност на страната. Определението е законосъобразно. Отменителното производство, така както е уредено в действащия ГПК предвижда разглеждането на молбата за отмяна по същество да се предшества от постановяване на определение по допустимостта й в закрито заседание. Съдът следва да прецени наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да провери наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт. Съдебният състав е проверил и констатирал, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не се обосновава значеинето на представената скица. Съдът е констатирал и че при условие, че по отношение на настоящия жалбоподател решението е влязло в сила на 23.06.2021г, а представената скица е издадена на 30.12.2021г срокът за отмяна по чл.305, ал.1 т.1 от ГПК – тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство е изтекъл. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима.Съгласно задължителните указания по тълкуването и приложението на закона, дадени с ТР № 7/2017г по т.д. № 7/2014г на ОСГТК на ВКС,т.9 и т.10, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК и която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. С оглед изложеното настоящият състав на І-во г. о. на ВКС намира, че са налице и двете констатирани абсолютни процесуални пречки, всяка една от които обуславя недопустимост на подадената молба за отмяна на влезлите в сила решения на ПРС. В молбата за отмяна жалбоподателя не е направил точно и мотивирано изложение по смисъла на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК – на наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, не е изложил никакви съображения, какво е значението на сочените като "нови" обстоятелства и писмени доказателства за разрешаването на правните спорове. На следващо място молбата за отмяна е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. При това положение, съгласно т. 9 и т. 10 от ТР № 7/2017 по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, подадената от жалбоподателя молба за отмяна е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Като извод, правилно е определението на ВКС, състав на ІІ-ро г.о. за това, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, с която ВКС е сезиран не удовлетворява изискванията на закона за допустимост на същата. Ето защо, частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо г. о.