Определение № 9006 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение30.09.2025 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1973 от 17.06.2025 г., постановено по административно дело № 438 по описа за 2025 година на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА И. С. Б., от гр. В.Търново, да заплати на Община Велико Търново от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. Б. от гр. В.Търново, срещу определение №1973/17.06.2025г., постановено по адм. дело №438/2025г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на Кмета на община В.Търново. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. При подробно изложени съображения се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане делото на административния съд за продължаване на производството. Ответникът – кмета на Община Велико Търново, чрез пълномощника си Д. Йонкова в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагарждение. Върховният административен съд, Четвърто отделение като обсъди изложените в частната жалба доводи и данните по делото приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната акт и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на И. С. Б., ведно с уточнение, направено в искова молба, с която са отстранени неяснотите и нередовностите посочени в жалбите, от която е видно, че се обжалва мълчалив отказ на Кмета на Община Велико Търново да се произнесе по заявление на И. Бакаловаа, с което на основание чл. 225а, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ е поискано от ответника по делото да нареди премахване на незаконен строеж, представляващ магазин за хранителни стоки с идентификатор 10447.515.21.3.18, изпълнен при преустройство на изби №80 и №83, респ. №81 и №82, които са част от жилищен блок ППП-1, „А“, на [улица], в кв. 360 в гр. Велико Търново, като алтернативно е поискано издаването на заповед по чл. 65, ал.1 от ЗОС, с която този имот посочен в заявлението като общински да се изземе като държан без правно основание. В настоящия случай предмет на съдебното производство е мълчалив отказ за изземване на общински имот с оглед извършено отделяне на съдебните производства. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. С. Б. против мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново за издаване на заповед по чл. 65, ал.1 от ЗОС за изземване на общински имот, представляващ магазин за хранителни стоки с идентификатор 10447.515.21.3.18, изпълнен при преустройство на изби №80 и 83, респ. №81 и №82, които са част от жилищен блок ППП-1 „А“ на [улица], кв. 360 в град Велико Търново и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административния съд е приел, че липсва годен за обжалване мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново по така формулираното искане. Съдът е счел, че производството по реда на чл. 65 от ЗОС не започва по искане за издаване на административен акт с определено съдържание и претендирани правно последици, тъй като същото се развива служебно, като няма значение дали инициативата за започването му изхожда от страна на трето лице или от самата администрация. Страните в производството са административния орган и съответното лице, което или владее, или държи без валидно правно основание недвижимия имот. Посочено е, че в това производство не е предвидена възможност издаване на отказ, тъй като в нормата на чл. 65, ал.1 от ЗОС се оправомощава компетентния орган в условия на обвързана компетентност да издаде административния акт единствено с посочените в нормата последици. Съдът е отбелязал, че с оглед спецификата на производството не се предвижда възможността трети лица да искат издаване на неблагоприятен административен акт, с който се засягат права и законни интереси на други лица. При така установеното съдът е достигнал до извода, че предявеното от Б. искане за издаване на административен акт по чл. 65 от ЗОС не задължава и не създава правомощие за кмета на общината да издаде исканата заповед за изземване на твърдян като общински имот, за който се сочи, че се владее/държи без валидно правно основание, и непроизнасянето по това искане по същество не води до формиран мълчалив отказ, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото определение. Настоящата съдебна инстанция приема, че мълчалив отказ се формира тогава, когато компетентният административния орган е законово задължен по искане на заявителя да издаде административен акт с определено съдържание и той не се произнася в срок – чл.58 АПК. В разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС е предвидено, че общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Предмет на оспорване пред административния съд е твърдян мълчалив отказ за издаване на заповед по реда на чл. 65 от ЗОС, от трето лице. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е презюмирано по закон отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно съдържание. Т. е. това е неизпълнение на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. В настоящия случай не е налице годен за обжалване административен акт, тъй като видно от разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, частният жалбоподател не е овластен от закона да иска изземване на имот, производството се развива служебно и при наличието на хипотезите заложени в разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС административния орган в условията на обвързана компетентност издава съответния административен акт, поради което не е формиран мълчалив отказ, който да бъде годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. При липсата на задължение за произнасяне по искането, бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ. Поради това защитата по реда на чл. 145 и сл. от АПК чрез искане за отмяна на мълчалив отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК, е недопустима и е налице и хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, според която, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. С оглед изложеното подадената пред първоинстанционния съд жалба правилно е приета за недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, противно на твърденията в частната жалба. Тук е мястото да се посочи, че в голямата си част релевираните от жалбоподателя доводи са по същество на спора и са неотносими. В становище регистрирано в Административен съд – Велико Търново с вх. №3357 от 15.07.2025г. са изложени съображения срещу Определение №2297 от 09.07.2025г., постановено по адм. дело №438/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на И. Б. за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка в определение №1973/17.06.2025г. постановено по адм. дело № 438/2025г. Така изложените в същото твърдения не следва да бъдат обсъдени в настоящото производство, тъй като са насочени към съдебен акт, който на основание чл.175, ал. 2 от АПК подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лв, представляваща своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер при условията на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

16