Определение № 1483 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5549/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № І-75/14.07.2015 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 836/2015, с което е отменено частично решение № 512/25.03.2015 на Бургаския районен съд по гр.д. № 1792/2014, като е уважен до размера на 1.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 06.03.2014 г. Недоволен от решението е касаторът К. С. М., представляван от адв. И. В. от БАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който се разрешава в противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № І-174/18.12.2014 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1918/2014. Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 18.04.2012 г. срещу ищеца е образувано предварително производство за престъпление по чл. 225, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 5 и 6 вр.чл. 26, ал. 1 НК, в което той е разпитван веднъж като свидетел след което производството е прекратено с постановление от 11.06.2013 г. През това време ищецът е имал негативни изживявания, които обаче не са довели до разстройство на здравето. По същото време ищецът е имал и други притеснения във връзка със смъртта на майка му, както и други проблеми със здравето, които обаче не са повлияни от упражнената процесуална принуда. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Решение № І-174/18.12.2014 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1918/2014, на което касаторът се позовава не е влязло в сила, поради което не обосновава наличието на противоречива съдебна практика. Що се отнася до евентуални грешки в диспозитива на обжалваното решение, ако са налице такива, те могат да бъдат отстранени от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение