Определение № 3421 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на ответника в касационното производство ЗК „Лев инс“АД с искане за допълване и изменение на постановеното по делото определение и присъждане на разноски в полза на застрахователното дружество. В молбата се посочва, че с определение № 2889 от 16.11.2024г. производството по настоящото търговско дело е прекратено поради постъпила молба за отказ от иска от касатора и ищец Б. Б. И., но разноски на застрахователното дружество за касационното производство не са присъдени по съображения, че такива не са били претендирани. Страната възразява, че в настоящия случай поради прекратяване на касационното производство на основание чл.233 ГПК, ЗК „Лев инс“ има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 ГПК за изготвянето на отговор на касационната жалба, тъй като молбата за отказ от иска е постъпила в съда на 11.10.2024г. и предхожда датата на насроченото по делото закрито заседание (23.10.2024г.), поради което касационното производство не е достигнало до „етап на провеждане на открито съдебно заседание“, в което да се представи списък по чл.80 ГПК. Според дружеството, в хипотеза като настоящата не следва да се прилага разпоредбата на чл.80 ГПК. Поддържа се и становище, че в полза на ЗК „Лев инс“ следва да бъдат присъдени и поисканите своевременно разноски, направени пред предходните инстанции, тъй като решението на Варненския апелативен съд е обезсилено с определението на ВКС, а именно с него - поради отхвърляне на иска и на основание 78,ал.3 ГПК, са били присъдени разноските за първа и въззивна инстанция в полза на застрахователното дружество. Към молбата е представен списък на разноските, направени пред предходните инстанции. В срока по чл.248,ал.2 ГПК отговор на молбата от Б. Б. И. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Настоящото дело е било образувано по реда на чл. 288 ГПК по касационна жалба на ищеца Б. Б. И. срещу решение № 99 от 01.04.2024г. по в.т.д. № 550/2023г. на Апелативен съд Варна, с което след отмяна на решението по т.д.№ 13/2022г. на ОС Силистра, е отхвърлен изцяло уваженият от окръжния съд иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за осъждане на „ЗД Лев Инс“АД да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 21.04.2021г. С влязлото в сила определение № 2889 от 06.11.2024г., постановено по настоящото дело, е обезсилено въззивното и отмененото с него първоинстанционно решение и на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото. Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок. Искането за присъждане на разноски на молителя за производството пред ВКС е неоснователно: Този извод следва не от отсъствие на списък по чл.80 ГПК, а произтича несвоевременно заявяване на претенция за разноски, тъй като в отговора на касационната жалба от 17.06.2024г. искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за касационната инстанция не е направено. Такова искане не е депозирано и до дата 23.10.2024г., за когато е било насрочено делото за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Това искане се прави за първи път в молбата по чл.248 ГПК, депозирана на 13.11.2024г. Неприложимо в настоящия случай е разрешението, на което молителят се позовава - че тъй като препис от молбата за отказ от иска не се връчва на ответника и прекратяването на производството по делото става с определение от закрито заседание, ответната страна обективно е в невъзможност да направи искането си за присъждане на разноски по рано от връчване на препис от прекратителното определение, поради което и ма право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК и да представи съответните доказателства с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК. В конкретния случай е без значение датата на депозирането на молбата за отказ от иска - 14.10.2024г. Съществено е, че съставът на ВКС е постановил определението си за прекратяване на производството по делото в резултат на заявения отказ от иска след датата на насроченото закрито заседание, до която ответникът е могъл, но не е сезирал съда с искане за разноски за касационното производство в общата хипотеза на чл.78,ал.3 ГПК. И при произнасяне на 23.10.2024г. с определение по чл.288 ГПК, ответникът не би имал право на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба, които не са поискани преди датата на насроченото закрито заседание по чл.288 ГПК; той няма право на разноски и с оглед прекратяване на производството при отказ от иска, определението за което е постановено по-късно. В случая отказът от иска от ищеца не може да създаде ново основание за право на разноски на ответника за касационното производство по чл.78, ал.4 ГПК, който не е упражнил своевременно по-малкото по обем право по чл.78, ал.3 ГПК. Молбата по чл.248 ГПК по отношение на разноските за първа и въззивна инстанция, присъждането на които застрахователното дружество е поискало своевременно, е основателна. Съставът на ВКС не се е произнесъл по въпроса за отговорността за тези разноски с акта, с който приключва делото и който е предпоставка за присъждане на разноските в хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК. Юрисконсулсткото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лв. за първа и 150 лв. за втората инстанция; Следва да бъде присъдена и сумата 300 лв. - внесен депозит за автотехническа експертиза и 10 лв. платени такси за издадени две удостоверения. Определението следва да бъде допълнено с присъждане на сумата от общо 760лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.