Определение № 4670 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков срещу Разпореждане № 10680 от 27.03.2025г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 3169/2025., с което съдът на осн. чл.252, ал.2 АПК е отхвърлил искането му за прекратяване на действията на директора на ДМОС - МВР по провеждане на процедура по Наредба №8121з -142/22.02.2016г., прекратяване на задържане на документите, с които кандидатства по обява от 27.02.2025г. на ДМОС и преустановяване препятстване на изпращането им към Европол в срока - 31.03.2025г. В частната жалба се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради необсъждане на доказателствата, фактите и връзката между тях. Оспорват се изводите на АССГ, че твърдяните действия не са фактически, а правни такива и защитата по реда на чл.250 АПК е неприложима. По подробно развити доводи в частната жалба иска отмяна на разпореждането и постановяване на акт по същество, с който се разпореди на ответника прекратяване провеждането на порочната процедура спрямо частния жалбоподател и изпращане на документите в Европол. Претендира присъждане на разноски, като на адв. Живков се определи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие по чл.38 ЗА. Ответникът - директор на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" - МВР в представен писмен отговор, оспорва частната жалба и моли разпореждането като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. АССГ е сезиран с искане от Б. Х. с правно основание чл. 250 АПК за прекратяване на действия на директора на "ДМОС" - МВР, които не се основават на административен акт или на закон. Конкретно формулираното искане е: да бъде разпоредено на директора на ДМОС - МВР, незабавно да прекрати провеждането на неоснователна процедура по Наредба №8121з -142/22.02.2016г., да прекрати задържането на документите, с които кандидатства по обява рег. № А -2812/27.02.25г. по опис на ДМОС - МВР и да преустанови препятстване на изпращането им към Европол в срока, предвиден в обявата - 31.03.2025г. Съдът е установил от фактическа страна, че на сайта на МВР е публикувана обява рег. №А - 2812/27.02.2025г. за краткосрочно командировани национални експерти-подборна процедура, обявена в Европол, както и че със заявление рег. №А -3578/17.03.2025г. Б. Х. е заявил желанието си за участие в процедурата на Европол. Относно представените кандидатури е изготвено становище № А 3618/17.03.2025г. от началника на отдел "Правно обслужване и човешки ресурси" на ДМОС - МВР, в което по отношение кандидатурата на Х. е изразено становище за недопустимост на осн. чл.10, т.7 от Наредба №8121з - 142/22.02.2016г. На така подаденото заявление от Х. е поставена отрицателна резолюция от директора на ДМОС, съгласно становището на отдел "ПОЧР". Съдът е изложил съображения, че защитата по чл.250 АПК е допустима само срещу действия, които не са изявления и от представените по делото доказателства и доводите в искането е стигнал до извод, че не са налице фактически действия, които да се извършват от служители на административен орган по отношение на искателя и за съда не е налице правна възможност да постанови прекратяване на същите. Изложил е съображения, че сочените в искането действия по провеждане на процедурата и задържане на документите на Х., както и препятстване изпращането им към Европол не се отнасят до фактически действия, а до правни такива, поради което и за искателя не е налице правен интерес от такава защита. Защита срещу правни действия по реда на чл.250 АПК е недопустима, а защита срещу волеизявления на компетентните органи в тази процедура, следва да бъде осъществена в хода на производството по оспорването им като административен акт. С тези мотиви е обоснован извод за неоснователност на искането по чл. 250 АПК. Определението е правилно. Като действия, които жалбоподателят квалифицира като такива по чл. 250 АПК, е посочено: поставяне на подаденото от Х. заявление за участие в процедурата на резолюция "Не, съгласно становище на ПОЧР" от директора на ДМОС - МВР, задържане на документите, с които кандидатства по обявата и препятстване изпращането им към Европол. В по - голямата си част в искането, Х. твърди и обосновава неприложимост на Наредба №8121з -142 от 22.02.2016г. по отношение на обявената подборна процедура, в която е заявил участие. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на АССГ, че сочените в искането действия на директора на ДМОС не са фактически такива и спрямо тях защитата по чл.250 АПК е неприложима. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава бързо средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т.е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и които не са преустановени към момента на подаване на искането за защита. Правилни са изводите на АССГ, че в случая не са налице фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК. Извършените действия по разглеждане на заявлението, поставената резолюция и изготвено становище от началник отдел "ПОЧР" за недопускане на Х. до националната процедура за подбор, задържане на подадените от него документи и препятстване изпращането им към Европол, представляват действия, и то правни по обявена и неприключила национална процедура по подбор, срещу които редът за защита по чл. 250-254 АПК е неприложим. В случая от самото искане, с което съдът е сезиран, е видно, че не се касае за фактически действия, чието извършване продължава. За лицето липсва правен интерес от тази защита, тъй като не се касае до фактически, а до правни действия на административен орган, предприети в рамките на производство по Наредба №8121з - 142/22.02.2016г. във връзка с обява рег. №А - 2812/27.02.2025г. за краткосрочно командировани национални експерти, подборна процедура, обявена от Европол. По делото е безспорно, че процедурата е висяща и все още не е приключила с акт на министъра на вътрешните работи по чл.17, ал.1 от Наредбата, както правилно е посочил в разпореждането си АССГ. За лицето е налице възможност за защита против тези действия, чрез оспорване на крайния акт, с който съответният предвиден в закона орган ще се произнесе. Безспорно се установява, че сочените от Х. фактически обстоятелства не обуславят наличието на фактически действия по реда на чл. 250 от АПК. Защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и които не са преустановени към момента на подаване на искането за защита, каквито в случая не са налице. Към писмения отговор на директора на ДМОС - МВР е представен протокол от 28.03.2025г. от заседание на постоянната комисия за подбор на държавни служители от МВР по обявената процедура, видно от който Б. Х. не е допуснат до участие в международна подборна процедура с изложени мотиви, което потвърждава извода, че процедурата все още не е приключила с акт по чл.17, ал.1 от Наредбата и срещу който за частния жалбоподател е налице възможност за защита, чрез оспорването му. При извършена служебно справка от настоящия съдебен състав се установи, че протокола на комисията от 28.03.2025г. е предмет на оспорване от Х. като е образувано адм. дело №4354/2025г. по описа на ВАС, което налага извода, че лицето се ползва от предвидения ред за защита срещу недопускането му до участие в процедурата и предстои произнасяне на компетентният съд. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение