Решение № 1957 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Второ Районно управление (2РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна (ОД на МВР гр. Варна), чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиев срещу решение № 4867/05.05.2025 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. № 40/2025 година. С последното е отменен негов отказ с рег. УРИ № 436р-42868/19.12.2024г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно нарезно оръжие на С. К. Щ., [ЕГН] и преписката е върната ведно със събраните в хода на съдебното производство доказателства на началника на Второ РУ - ОД МВР Варна за постановяване на акт по заявление № УРИ 387300-627/27.11.2024 г. на С. К. Щ. [ЕГН], при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с решението. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Като неправилен приема извода на съда за допуснато нарушение на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ. По същество на спора, заявява, че в действителност между заявителя С. Щ. и неговата сестра А. И. има постоянни конфликти; срещу А. И. има образувано досъдебно производство, по което се води разследване; срещу същата е издадена Заповед за незабавна защита №125/19.09.2024 година по Закона за защита от домашно насилие и решение на РС гр. Варна по гр.д. № 7940/2024 година, с което А. И. е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо С. Щ. (решението е оставено в сила с решение на ВОС по гр.д. № 2086/2024 година), но в рамките на оперативната си самостоятелност органът извършил преценка, че тези доказателства не обосновават предпоставките по чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. К. Щ. срещу негов отказ с рег. УРИ № 436р-42868/19.12.2024г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно нарезно оръжие. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, С. К. Щ. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на С. К. Щ. [ЕГН] от гр. Варна, срещу отказ, инкорпориран в писмо УРИ № 436р-42868/19.12.2024г., постановен от началник на Второ Районно управление на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно нарезно оръжие. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК – при липса на фактическа обосновка на отказа. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира общи възражения за допуснати от АС гр. Варна процесуални нарушения. По аргумент от чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция не извършва служебна проверка на обжалваното решение досежно порока съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след прецизен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства по делото: На 27.11.2024г. с № УРИ 387300-627 С. К. Щ. подал до Началника на Второ РУ МВР – Варна заявление за издаване на разрешение за придобиване на лично оръжие за лична самоотбрана. Към заявлението жалбоподателят представил анкетен лист от 27.11.2024г., в който като основателна причина за издаване на разрешението е посочил, че срещу него са извършени три опита за убийство и са отправени неколкократни закани за убийство. Позовава се на Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС -Варна и заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г. издадена по същото дело. Сочи, че се води разследване в РП-Варна по жалба с вх. № 9078/26.06.2024г. Прилага и доказателство за заплатена такса за придобиване на оръжие, декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, удостоверение № SIP-11827/2024/10.12.2024г. от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България за това, че към 10.12.2024г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства, свидетелство за съдимост рег.№ 241002311011000310288/02.10.2024г., психиатрично освидетелстване № 406/2024, удостоверение № 7263/2024г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и диплома за завършено средно образование. Във връзка със заявлението е извършена проверка от районния полицейски инспектор, резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № УРИ 446р-41556/10.12.2024г. Видно от същата, Щ. живее на посочения адрес заедно с приятелката си. Жилището представлява къща, разделена с два с отделни входа и в другата част живее сестра му А. В. И., срещу която Щ. подал жалба за опит за убийство и е образувано ДП по описа на Второ РУ – Варна. Има и издадена заповед за незабавна защита срещу И.. В жилището има монтирана метална каса неподвижно закрепена към стената със секретно заключване от вътрешната страна на входната врата. Резултатът от проверката бил обобщен в докладна записка на полицейски инспектор при Второ РУ МВР-Варна с рег.№ 436р-42554/17.12.2024г., съгласно която преписката по заявлението е окомплектована с необходимите документи по ЗОБВВПИ, съответно за заявителя няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 58 ал.1 т.1-9 вкл. от Закона, но според изложеното в заявлението и анкетния лист, за него няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на поисканото разрешение. Предложението е на заявителя да не бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късо нарезно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ. С оспорения Отказ № УРИ 436р-42868/19.12.2024г. Началникът на Второ РУ на МВР – Варна е посочил, че искането е направено до компетентен орган и е придружено с изискуемите документи по силата на специалния ЗОБВВПИ, но необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие не е обоснована по несъмнен начин, поради което заявлението е неоснователно. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76 ал. 3 т. 3 от Закона, задължаващо физическите лица да посочат в заявлението си основателна причина за издаване на разрешението, което по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съответния вид дейност с ОБВВПИ. Решаващият орган е приел, че в заявлението не е посочена основателна причина, поради което не е обусловена необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Липсата на изискуемата от специалния Закон основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е възприета като основание за постановяване на оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана от жалбоподателя Щ., съгл. чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ. Съставът на ВАС приема за правилен извода на състава на АС гр. Варна в насока, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган в писмена форма. Правилни са също изводите на АС гр. Варна, че обжалваният административен акт е постановен при порок досежно фактическата му обосновка в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК и допуснати съществени процесуални нарушения. В чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя (т.1-9 на чл.58 ал.1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т.10 на чл.58 ал.1). Нормата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ посочва като абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Във всеки конкретен случай заявителят следва не само да претендира, но и докаже твърдяната основателна причина за издаване на исканото разрешително. В конкретната хипотеза заявителят е твърдял заплахи за живота, опит за убийство и необходимост от самозащита. Правилно съставът на АС гр. Варна е установил, че в заявлението си Щ. е изложил пред решаващия орган конкретни обстоятелства, които той счита за основателна причина за нуждата от самооотбрана. За тези обстоятелства Щ. е посочил и доказателства, а именно: заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г., Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС - Варна и образувано по негова жалба вх. № 9078/26.06.2024г. разследване в РП-Варна. При тези изявления и така посочените доказателствени средства, правилен е изводът на АС гр. Варна, че отказът на органа е постановен в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Същият не съдържа никакви фактически установявания, нито конкретни правни изводи въз основа на фактите по случая. Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа, нарушението на което води до незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Обстоятелствената част на оспорения отказ е бланкетна, при липса на фактически установявания за конкретните факти и конкретното заявление, както и при липса на правна обосновка на отказа именно въз основа на тези фактически установявания. Правилен също така е и изводът на АС гр. Варна, че процедурата по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ дава възможност на органа чрез указания за изясняване на фактите да попълни преписката по начин, че в мотивната част на административния акт след обсъждане на същата, да е обективирана обоснована, мотивирана и съответстваща на анализа на доказателствения материал воля. Като не е процедирал по този начин, органът е постановил административния акт и в хипотеза на допуснато съществено процесуално нарушение. В съответствие със закона, след отмяна на обжалвания отказ, преписката е върната на органа за процедиране. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съставът на ВАС