Определение № 6 от 20.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2975/2014 г.

Производство по чл.282 ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за спиране изпълнението на решение №158/09.06.2014г. за допълване на въззивно решение №76 от 20.03.2014г. по в.т.д. №586/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО. С решение №529/07.06.2013г. по т.д.№2629/2012г. по описа на ОС Варна, ТО, [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата 72 108,20 лева, като дадена на отпаднало основание по прекратен на 15.12.2010г. договор за изработка от 29.10.2007г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за горницата над присъдените 72 108,20 лева до пълния му предявен размер от 116 880,40 лева, като неоснователен. С решение №76 от 20.03.2014г. по в.т.д. №586/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО, е отменено решение №529/07.06.2013г. по т.д.№2629/2012г. по описа на ОС Варна, ТО, в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], горницата над 45 754, 76 лева до присъдените 72 108,20 лева и в частта относно присъдените разноски над 2063 лева, като вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за сумата от 26 353,44 лева, представляваща горницата над 45 754,76 лева до присъдените от първоинстанционния съд 72 108,20 лева, като неоснователен. На 24.04.2014г. е подадена молба за допълване на решението от [фирма], [населено място], с искане решението да бъде допълнено като съдът приспадне от претендираната от ищеца сума още 19 480,34 лева, за което имало изрично искане в неговата въззивна жалба. В молбата се твърди, че с въззивната жалба е обжалвано решението на Варненски окръжен съд не само в частта, с която жалбоподателят [фирма], [населено място], е осъден за част от исковата претенция в размер на сумата 26 353,44 лева, но и за част в размер на 19 480,34 лева, съставляваща неправилно начислено от ищеца ДДС. На 08.05.2014г. е подадена и молба от [фирма], [населено място], за допълване на решението с произнасяне по неговата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за горницата над присъдените 72 108,20 лева до пълния му предявен размер от 116 880,40 лева, като неоснователен. С решение №158/09.06.2014г. е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място], за допълване на решението от №76 от 20.03.2014г. по в.т.д. №586/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО, като по молбата на [фирма], [населено място], е допълнено въззивното решение, като е потвърдено обжалваното решение в останалата му част. С касационната си жалба [фирма], [населено място] е обжалвал решението по чл.250 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение неговата молба за допълване. Спорно между страните е дали предмет на въззивно обжалване е частта от първоинстанционното решение, с която ответникът [фирма], [населено място], е осъден да заплати на ищеца разликата над 26 274,42 лева до присъдените от първоинстанционния съд 72 108,20 лева / тоест за сумите от 26 353,44 лева и 19 480,34 лева/, или само в частта за сумата от 26 353,44 лева, представляваща горницата над 45 754,76 лева до присъдените от първоинстанционния съд 72 108,20 лева. Този спор може да бъде разрешен само в производството по разглаждане на касационните жалби, не и в рамките на настоящото производство по молбата за спиране на изпълнението. И в двете хипотези обаче е неприложим редът на чл. 282 от ГПК за спиране на изпълнение на въззивното решение. В първия случай, ако въззивният съд не е разгледал изцяло въззивната жалба на [фирма], [населено място], би липсвало произнасяне по частта от исковата претенция за сумата от 19 480,34 лева, тоест няма подлежащ на изпълнение осъдителен диспозитив на въззивно решение по тази част от предмета на делото. Във втория случай, ако въззивният съд правилно е определил предмета на въззивната жалба на [фирма], [населено място], би било налице влязло в сила решение на първоинстанционния съд за присъдената сума до размер от 45 754,76 лева, изпълнението на което не подлежи на спиране по реда на чл.282 ал.2 от ГПК. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.282 ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение