Определение № 146 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на В. Спасова, Е. Гаргова, Т. Иванова, Д. Стойкова, Д. Сайменов, В. Харизанов и В. Ружеков против определение № 719 от 24.07.2023 г., постановено по административно дело № 729/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-575/ 19.05.2023 г. на кмета на община Харманли. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който предварителното изпълнение за заповедта да бъде спряно. Ответникът – кметът на община Харманли оспорва частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че предварителното изпълнение на заповед № РД-575/19.05.2023 г., издадена от кмета на община Харманли на основание чл. 195, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ, с която на частните жалбоподатели е наредено да се заздрави промишлена сграда с идентификатор 77181.15.44.10 и да се премахне промишлена сграда с идентификатор 77181.15.44.26, находящи се в ПИ с идентификатор 77181.15.44 по КК на гр. Харманли, е допуснато по силата на изричната разпоредба на чл. 217, ал.1, т. 9 ЗУТ. Законосъобразно е преценено, че в тази хипотеза предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, като в тежест на оспорващите е да посочат и докажат конкретните значителни и трудно поправими вреди, последица от предварителното изпълнение. Този извод следва от законовата презумпция за наличие на основания по чл. 60, ал. 1 АПК, обосноваваща предварителното изпълнение на административния акт, поради което оспорващият следва да установи настъпване на значителни и трудно поправими вреди, противопоставими на важните държавни и обществени интереси, визирани в цитирания текст. Правилно е и заключението на административния съд, че в случая това не е направено и доказателства за настъпване на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта не са ангажирани. Доводите за материални разходи и финансови и технически затруднения не са подкрепени с доказателства и следват от характера на административния акт, а не от предварителното му изпълнение, поради което обратно на твърденията на частните жалбоподатели, не могат да обосноват спиране на предварителното изпълнение на заповедта съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Съображенията за съдебни спорове, свързани със собствеността на строежите, са такива по същество, нямат отношение към предварителното изпълнение на административния акт и не следва да бъдат обсъждани в това производство. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,